Независимо от оценките на европарламентарните комисии по развитие и външни отношения за представянето на Румяна Желева, впечатление направиха предхождащите спекулации около личността на българската кандидатка за еврокомисар.
Какъв е произходът на тези спекулации и как те се отразяват върху образа на страната?
Неотдавна мой познат разказа, как овчар, с когото разговаряли на полето, внезапно замахнал с гегата и размазал малко гущерче в тревата. Защо уби тази безвредна животинка?-попитал познатият.  Е, па защо да е жива?-бил незабавният „дълбокоумен” отговор.
Всъщност, подобни действия са доста характерни за българската народопсихология. Не знам дали предателствата и доносничествата/ независимо дали между тях има или няма знак на равенство/ в националната история са повече от подлостите в миналото на другите европейски и балкански народи, но те преминават позорно от древността до наши дни. И което е още по-отблъскващо – продължават и днес. Защо да е техният, а не нашият човек, се навиват съвременните местни партийци и надуват, най-често в Брюксел, изобличителната свирка, известна в международния жаргон с английската дума „whistlеblowing”, сиреч подаване на сигнали до властите за сериозни нарушения.

Примери от последните години – колкото щеш!

Да си припомним шумотевицата, която не спря да се вдига около „произхода” на първата българска еврокомисарка Меглена Кунева, което, обаче, не й попречи да се представи блестящо в ЕК и да бъде избрана за Комисар и Европеец на годината през 2008-ма! Ами изкуствено създаваната киселинна политическа атмосфера, в която бившият външен министър Соломон Паси беше принуден да се състезава през миналата година за поста Генерален секретар на НАТО? Да, кампанията на Ирина Бокова за шефското място в ЮНЕСКО беше подкрепена мощно от президента и управляващата тристранна коалиция, но и тя трябваше да мине през горнилото на опозиционната политическа неприязън, изразявана доста често в чужбина. А защо днес никой, дори и от „Синята коалиция”, не повдигна въпроса за еврокомисарската кандидатура на бившата външна министърка и сегашна евродепатутка Надежда Нейнски, номинирана не от друг, а от СДС, също член на ЕНП, за този пост?

Размазване на кандидата

Ситуацията със сегашната външна министърка Румяна Желева не прави изключение. Канонадата срещу нейната кандидатура за комисарка по „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи” започна отляво с иронията за „най-непрестижния ресор в ЕК”, премина през упреците за некомпетентност и неспособност той да бъде овладян от кандидатката, промъкна се през съмненията, че образованието й в Германия било финансирано от варненската групировка ТИМ, и накрая понесе обвинението на „Ди Велт”, че е „гангстерска невеста за ЕК” покрай твърдението, че съпругът й е мафиот.
Целта на акцията, осъществена съвършено безсмислено от сегашните политически противници на ГЕРБ сред българската депутатска гилдия в ЕП и партийните централи в София, със сигурност постигна нещо подобно на удара на овчарската гега върху безвредното гущерче. Размазани, в случая обаче, не бяха нито Желева, а още по-малко нейната партия ГЕРБ. Както обикновено, жертва отново се оказа България и най-вече нейният нисък международен авторитет. Просто „овчарите”, дето най-активно развяват националните байряци по повод и без повод в страната, също са си казали: „Е, па защо да е жива?”