Само два дни преди 25 май, Международният ден на изчезналите деца, британският вестник „Нюз ъв дъ уърлд” помести поредното разтърсващо разследване за продажба на бебета в България.
Докога бедността ще продължава да превръща демографски най-проблематичната членка на ЕС в „супермаркет за новородени”?
В характерен патриотично – предизборен тон, български вестници реагираха на британското журналистическо разследване с обидени заглавия от сорта на  „Топят ни за продажба на деца”. След тях вероятно по стар обичай ще чуем някоя и друга тирада за мерките на властите за пресичане на тези „уродливи явления”, а нищо чудно от най-високо място да прогърми и познатото обвинение за поредната „антибългарска” кампания.
Всичко това  е точно толкова до болка познато, колкото и нечовешкия проблем, засегнат в британското журналистическо разследване. Ако човек си направи труда да прочете оригиналният текст на публикацията /http://www.newsoftheworld.co.uk/fabulous/features/316814/Babies-for-sale.html/, ще му направят впечатление някои детайли, които британските журналисти не биха могли да си съчинят. Те цитират буквално думите на отчаяната млада майка, която предлага за продан двегодишната си дъщеричка „Искам да ви дам това дете. По цял ден е гладно, нещастно. Какво мога да направя?” Забележете, не да „продаде”, а да „даде” детето си. Когато бабата предлага за продажба невръстния Димитър на по-ниска цена, тя откровено признава „Той е сираче и ние нямаме с какво да го гледаме”.

След което смъква отново продажната цена…

Всичко това не може да бъде измислица или свободно съчинение, а най-малко опит за „топене”.  То е естествено продължение на изнесеното в началото на април от представители на българската Национална комисия за борба с трафика на хора, че продажбата на българско бебе момченце струва 18 хиляди евро, че момиченцата стрували малко по-евтино 13-14 хиляди, че

жените, превърнали бебетата си в стока

са главно от ромски произход и най-често те попадат  добре организирана престъпна мрежа, в която участвуват търговски босове, доктори, адвокати от страната на купувачите. Британските разследващи журналисти са били добре информирани и за разкрития през миналото лято канал за продажба на бебета в Кърджали, които са „вървели” по 3000 евро на новородено. Те със сигурност са видели  и излъчения по ББС през 2007 година репортаж на техни колеги от Варна, където със скрита камера записаха „посредника-доставчик”, който им поиска за бебето 60 хиляди евро и ги „светна” как най-успешно детето може да бъде изведено във Великобритания.
В началото на 2005 година журналистката Роси Голдсмит от ББС също засне репортаж за „Тревожният пазар на бебета в България”, в който представителка на неправителствената организация „Лице в лице” срещу насилието върху жени и деца прави важната констатация, че „Продажбата на деца е също така и проблем на човешките права – свързана е с трафика на хора, с бедността и липсата на нормален живот в България”.
Забележителна констатация, която най-вероятно ще бъде потвърдена  и от очаквания този уикенд официален доклад на Амнести интернешънъл за България. Констатация, от която на никой не му става по-леко.Gran Torino movies