28.11.13 Кое е вярното: „монархофашисти”, „активни борци против фашизма и капитализма”, „неофашисти”,”фашизоиди”, „националсоциалисти” или единствено „/нео/нацисти”? По какво се различават древноримските „фаши” и пръчките от снопа на хан Кубрат?
През последните месеци нарицателното „фашист” беше извадено от прашасалата лексика на следвоенния български социализъм от съветски тип за да бъде пуснато отново в употреба. Заговори се за „фашистка” вълна, прекипяли левичари лансираха термина „либерален” и дори „неолиберален фашизъм”, чуха се и определения за „битов”, „страхлив” и „злобен” фашизъм. Зачестилото обвинение „фашист” обаче започна да илюстрира по-скоро неосведомеността на онези, които го използуват, отколкото своята същност. Всъщност става въпрос за завързаните плътно около брадва древноримските пръчки /”фаши”/, символизиращи властта на тогавашните магистрати. И забележете, използуваният първоначално от италианската радикална левица символ през миналия век бързо се превъръща в етикет на черноризците на Мусолини и те започват да бъдат наричани „фашисти”. Въпреки деликатния за българската историческа митология паралел /да си припомним за снопа пръчки на легендарния хан Кубрат!/, не друг, а тъкмо хората на италианския Дуче определят следвоенните словосъчетания-брадви в българското съзнание като „монархофашизъм”, „активни борци против фашизма и капитализма”, „недобити фашисти”, „фашизоиди” и прочие.
Хем „национален”, хем „социализъм”, хем „работнически”…
Тънкият момент в терминологичната каша обаче е удобното и старателно избягване на по-точния термин на явлението, а именно хитлеровият „националсоциализъм”, или накратко „нацизъм”. Идейно обърканата мюнхенска Националистическа работническа партийка от 20-те години на миналия век, чиито членове мразели практически всеки – комунисти, социалдемократи, едри капиталисти, евреи /за да обичат единствено своя Faterland, естествено!/ е оглавена ловко от Хитлер и скоро нейните облечени в кафяво щурмоваци подхващат уличен терор и атаки срещу политическите си опоненти. През 1926 г. се появяват черноризците от СС, след тях се пръкват Хитлеровата младеж, нацистката Студентска лига, Лигата на учителите нацисти, на жените, на лекарите, за да се изправят в крайна сметка всички зад програмата на фюрера и неговата Националсоциалистическа работническа партия на Германия (НСРПГ). А тя е предлагала по нещичко за всеки – за безработните, за фермерите, за недоволната средна класа, за разочарованите и обезверени млади хора, за да доведе в крайна сметка до най-голямата човешка военна касапница през първата половина на миналия век. По времето, когато хитлеровите щурмоваци размахват палки и бият в Германия, в България започва да излиза издаваният като „Боен орган на национал-социалистите” вестник „Атака”. Името му копира хитлеристкия партиен орган „Ангриф”, а по страниците могат да се видят заглавия като “Вампирите на България”, ”Акулите глътнаха 2 милиарда лева”, “Нашият триумфален марш”, ”Ние и Цанков”, «Комунистите – пъдари на еврейския капитал”, ”Еврейският вампир – Маркс – Мордоха”. След преврата от 19 май през 1934 г. българските власти спират вестника.
Замеряне с клейма
Подобни исторически напомняния са осоебно актуални в наши дни, когато под напора на политическите и икономически проблеми, бедността, безработицата, бежанския наплив българите отново се сблъскват с опасни и симптоматични явления. Като, например, засиленото роене на крайните националисти в партийки със съмнителна идеология и обещаващи „всичко за всеки”, появата на патрули от патриотично настроени „доброволци”, които настояват да респектират чуждите имигранти на улицата, разпасалият се отново език на омразата, който кънти все по-силно в медиите, а в общественото пространство разни хора открито си разменят грозните клейма „фашист” и „нацист”. Днешните млади българи обаче едва ли си дават сметка, че тези прояви имат своите исторически корени и традиции. Например и днес националистите са недоволни от несбъдването на националните идеали след Освобождението и двете Световни войни. След половинвековен тоталитаризъм и объркан демократичен преход малцина могат да направят натрапливите паралели между нацизма и социализма, каквито са отношението към етническите малцинства, към „ различните” по цвят на кожата, сексуална ориентация, физически недъзи. От друга страна младите българи все по-трудно отделят местните прояви на расизъм, ксенофобия, хомофобия, антисемитизъм, нетолерантност към различни вероизповедания от подобните явления в Европа и по света. Неслучайно нагласите към търсещите убежище в страната мигранти стават все по-отрицателни и нетолерантни – според скорошно социологическо изследване 78 на сто декларират, че държавата е прекалено бедна за да може да издържа бежанци, тези хора са възприемани като нежелани пришълци и престъпници по подразбиране.
Българи арийци?
Преди година всекидневникът „Франкфуртер рундшау” публикува рецензия на излязла в Германия книга за десния екстремизъм в Източна Европа, в която авторите Грегор Майер и Бернхард Оденал се отбелязват една опасна тенденция. „Навремето, след промените през 1989-та в Чехия, Словакия, Хърватия, Сърбия и България имаше хаотични групировки скинхедс. Днес там действат много добре организирани антисемити, неонацисти, ултранационалистически партии и паравоенни сдружения”, казват двамата автори. В рецензията се отбелязва още, че идеологиите движещи крайно десните партии се основават на нацисткото наследство в тези държави от времето, когато са били сателити на хитлеристка Германия. Опирайки се на тезите развити в книгата, авторът на рецензията отбелязва, че търсенето на национална идентичност може да бъде пренесено и в по-далечното минало, като сред дадените примери за това е и България. “Националистите там искат етнически чиста “арийска” България”, пише „Франкфуртер рундшау”.
Тъкмо поради тази опасност България е длъжна да проявява особена бдителност спрямо проявите на претопления стар националсоциализъм и дори на карикатурния италиански фашизъм на своя територия. Защото смразяващото ехо от 30-те години на миналия век, както отбеляза в британския „Гардиън” тези дни журналистът Джон Палмър, продължава да кънти и раздвижването на крайнодесните е факт.
Не само на запад, но и непосредствено на юг от България, бихме добавили ние.