09.11.15

В България „каналджия“ отдавна не означава само майстор по тръбопроводите. По данни на МВР броят на българите, които прекарват нелегални мигранти през територията на страната към Западна Европа, надхвърля 250 човека и редиците им постоянно се увеличават. Защото в най-бедната европейска държава, където доходите на всеки пети гражданин са под линията на официалната бедност, „каналджийство“ е не само начин за препитание. То е и доходен бизнес. В публикация по повод гибелта на 71 мигранти, изоставени да се задушат това лято в хладилен камион на магистралата А4 в Австрия, германското сп.“Шпигел“ цитира майката на единия от замесените каналджии, Методи Г., известен като „Мите крика“, от Лом: „Знам, много хора от нашия район се занимават с доходния бизнес около бежанците. Не бива да се учудвате, че бедните българи помагат на мигрантите да минават през европейските граници. Ето, сирийците, например, са заможни хора и те имат пари да си платят за пътуването“, коментира жената от най-бедния северозападен район на България и Европа. От своя страна американският „Уолстриит джърнъл“, който преди месец подробно описа трескавата каналджийска дейност около софийския Лъвов мост, цитира заместник-вътрешния министър Филип Гунев: “В България има престъпници на различни нива, които предлагат своите незаконни услуги по всички звена на каналджийската верига. Който контролират парите, той контролира хората и целия бизнес“.

Клеймото „трафикант“

Германският правозащитник Матиас Фидлер е член на Мрежата за изследване на критични гранични и миграционни режими „Критнет“ и участник в проекта „Бордермониторинг“ за България. Той знае добре, че страната е най-бедната европейска държава и трудностите, които произтичат от това. „Ако Брюксел се вгледа по-внимателно в проблема едва ли ще се изненада от броя на българските граждани, готови да станат каналджии за пари, независимо дали го правят чрез криминални мафиотски структури или индивидуално. Има и още нещо. Например днес говорим по един много положителен начин за хората, които в миналото са помагали на граждани от бившата ГДР да избягат в Западна Германия. В наши дни лицата, които помагат на бежанците да спасят живота си от ужасите на войната и на мигрантите, които се стремят към по-добър живот, са демонизирани с клеймото „трафиканти на хора“. Със струпването на все повече структури и техника на FRONTEX и EURODAC по външните граници на ЕС се получава сюрреалистичната ситуация, която се изразява в това, че влизането на бежанци на Стария континент без помощта на опитни помагачи в този бизнес, е отново толкова невъзможно, колкото и в годините на Студената война“, казва Матиас Фидлер пред ДВ. Германският правозащитник е убеден, че мигрантите ползват услугите на каналджии само защото официален и легален път за тях към Европа няма. „Повечето от тези бежанците пристигат в европейските държави нелегално, поради което мисля, че политиката за изграждане на телени огради, стени и електронни системи по границите следва да се преосмисли. Вместо да преодоляват рисково загражденията, мигрантите и бежанците следва да получат възможност да влизат в Европа по законен начин“, казва Фидлер.

Кога каналджиите стават излишни?

Подобна позиция защитава и българската журналистка Светла Енчева. В статия в електронния сайт Marginalia, след като очертава разликите между „трафик на хора“ и „каналджийство“, тя отговаря на въпроса защо бежанците прибягват до услугите на каналджии по следния начин: „Защото няма легален начин да отидат в сигурна страна, където да потърсят убежище. Колкото повече и по-отчаяни са бягащите хора, толкова по-голяма е вероятността каналджиите да им вземат възможно повече пари срещу възможно по-малка сигурност“. Журналистката отчита, че каналджиите „не са цвете за мирисане“, тъй като използват хора в уязвимо състояние, обогатяват се от трагедията им, излагат ги на допълнителни рискове, понякога на смърт, но въпреки това, тези хора са единственият шанс на бежанците. Затова предлагане на каналджийски „услуги“ има, защото има търсене. Журналистката е убедена, че ако съществува легална процедура да се потърси убежище, ако не се налага за тази цел да се преминават незаконно морета и граници, каналджиите ще станат излишни.

Санкции или възможности?

Всеки ден почти българските медии съобщават за изоставени по пътя им мигранти и бежанци, за бързо преквалифициране на крадци и други криминално проявени лица в каналджии, за масирани акции на МВР и ДАНС по задържане на трафикантите. Дори повече. Полицията вече информира за практиката шофьорите на нелегалните мигранти да се наемат от средите на български граждани с чисто съдебно минало. Защо, ли? Ами защото при евентуално залавяне съдебната процедура за тях е бърза или те сключват споразумение с прокуратурата, а наказанията обикновено са условни. Въпреки това управляващите твърдят, че успешно се справят с охраната на външната граница на ЕС в България, че истинските престъпници всъщност са каналджиите за които са нужни още по-строги санкции, и че новите защитни съоръжения по границата трябва да бъдат доизградени час по-скоро, с което каналджийството щяло да изчезне.

Което е въпрос на политическа концепция, впрочем. И на вярно тълкуване на закона за търсенето и предлагането в крайна сметка.