30.10.2013 Ще спре ли новата телена ограда край Елхово потоците от имигранти? А каква е гаранцията, че Южното българско черноморие няма да заприлича на остров Лампедуза?
В средата на октомври кабинетът на Пламен Орешарски реши да осъществи една от най-екзотичните идеи на своите предшественици от ГЕРБ и най-сетне
Елхово. През 2011 година тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов, подплашен от няколкото случая на болестта шап в крайграничния район, почти беше внушил на правителството идеята си да спира болните четирикраки нарушители от Турция с подобно 270 – километрово заграждение от бодлива тел. Дали поради острото недоволство на турските „комшии”, дали 28-те милиона лева от бюджета или благодарение на просветналия в крайна сметка разум, проектът тогава не беше осъществен. Днес специални военни машини вече разчистват трасето до граничната полоса, където ще бъде опъната 30-километровата телена мрежа предназначена да възпира търсещите подслон бегълци от войната в Сирия и присламчващите се към тях имигранти от други страни. Според сегашният заместник-министър на вътрешните работи Васил Маринов съоръжението, което щяло да струва около 5 милиона лева, нямало идея да връща бежанците, а само да ги пренасочва към ГКПП Свиленград.
Добросъседски и приятелски отношения
При посещението си в Анкара тези дни шефът на българската дипломация Кристиян Вигенин е запознал своя колега Ахмет Давутоглу с решението за изграждане на „временни инженерни съоръжения” по общата граница в района на Елхово, но от официалното съобщение на българското външно министерство става ясно единствено, че турската страна е изразила готовност за „съвместни инициативи” за подобряване на наблюдението и ситуацията с миграционния натиск по общата граница. По този повод говорителят на МВнР в София Ивайло Кашканов припомни на ДВ, че всяка държава има легитимното право да охранява границите си и поясни, че турската страна е проявила разбиране към проблема и за необходимостта от общи действия по него. Турската страна има своя гледна точка по въпроса, но важното е, че е постигнат дух на сътрудничество около неговото решаване. Говорителят допълни, че работата на смесената Българо-турска гранична комисия, създадена след спогодбата от 1967 година, ще бъде възобновена и нейните задачи са да бъдат предотвратявани гранични инциденти, поддържане на общите гранични съоръжения – пирамиди, знаци, управлението на ГКПП-тата и други. Сиреч, става въпрос за кръг от въпроси, свързани с намаляване на имиграционния натск, а не е само за телената ограда, поясни Ивайло Кашканов.
А ако имигрантите тръгнат по море?
За съжаление опитите да получим мнение и от Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, която е главен изпълнител на „теления” граничен проект, се оказаха безуспешни поради „огромната заетост на всички нейни експерти”. В замяна на това Енчо Господинов, специалнен съветник на еврокомисарката за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева и известен журналист-международник сподели за ДВ, че като свидетел през годините на построяването на много огради и стени не смята, че те имат голям ефект. Господинов сравни потоците от бежанците с огромни вълни от вода, които винаги намират пролуки откъде да преминат. Ако ролята на новата телена преграда край Елхово е да насочва бягащите от войната към хуманитарните органи, тогава може би издигането й е оправдано, а такова е и мнението на комисар Георгиева. Но ако участта на тези хора се влоши или в резултат на т преградата започнат да се обогатяват разни каналджии, тогава нейния смисъл се губи. А и каква е гаранцията, че отчаяните бегълци няма да потърсят обходни маршрути по море и ситуацията няма да заприлича на онова, което сме наблюдавали в Куба или се случва сега край италианския остров Лампедуза, пита риторично Енчо Господинов?
Шенген и телената ограда
В началото на 2011 година списание „Икономист” констатирайки, че имигрантите избягват турската граница с България беше прогнозирало, че „това ще се промени, ако тази страна бъде допусната в Шенген”. Сега, въпреки значително променената ситуация, все още недоумение будят въпросите защо след като техническата готовност на страната за зоната беше потвърдена от ЕК, нейната „зелена” граница продължава да е предпочитан маршрут за нелегално преминаване или как обикновена телена ограда би могла ефективно да спре или да пренасочи имигрантските потоци? И друго – самият подход на властите към търсещите убежище в България хора също поставя въпроси. Преди броени дни в открито писмо до властите с копие до Върховния комисариат за бежанците към ООН, БХК цитира направени от отговорни правителствени служители изявления за изграждането на центрове за бежанци от затворен тип, вдигането на ограда по границата и предоставянето дактилоскопичните отпечатъци и биометрични данни на търсещите закрила на посолството на Сирия в София, посочвайки, че всичко това противоречи на Закона за убежището и бежанците, както и на две важни директиви на ЕС по този въпрос.
Публикации в български медии вече показаха, че жителите на крайграничните райони са скептичниза ползата от новата ограда. Единствените ентусиасти на идеята за „кльонове” с бодлива тел са крайните националисти и някогашните граничари. Онези с кучетата и автоматите „Шпагин”, които разстрелваха преди полосата бегълците от „социалистическия лагер” и получаваха за награда десетдневен домашен отпуск.