Хаотичното публично говорене на български политици се превръща напоследък в истинска атракция. Всекидневно в общественото пространство се чуват противоречиви изявления, странни обобщения и и се разменят скандални реплики. Какво може да е обяснението подобен вид поведение?
Само 100 часа след като публично подкрепи идеята на крайната националистическа партия „Атака” за произвеждане на национален референдум по въпроса за новините на турски език по БНТ, българският министър-председател Бойко Борисов взе думите си назад. Направи го убедително в радиоефира със самопризнанието, че „президента Георги Първанов в случая бил прав в думите си, че референдум за новините на турски език са капан за премиера”. В духа на пълна откровеност, лидерът на управляващата партия ГЕРБ си призна, че е дал рамо на идеята само защото тя била „залегнала в предизборните обещания на „Атака”, която сега „подкрепяла кабинета”. С безхитростна домашна дипломатическа лексика, външната министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева допълни, също по радиото, че „референдум няма да има, защото ще ни се смеят хората”. Преди това евродепутат от левицата предупреди чрез медиите от Брюксел, че ако по време на предстоящото изслушване в ЕП номинираната за българска еврокомисарка кандидатка не се разграничи от идеята за референдум за турските новини, рискът от провал е голям, а бързото излизане на премиера от споменатия капан е наложително, преди той да се е превърнал в „курт” на турски, сиреч във „вълчи” капан.

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът…”

Е, добро е всичко, което завършва добре, казва поговорката, доказана с още много примери от вече 5 месечното управление на правителството на ГЕРБ. Не са забравени категоричните колебания на г-н премиера относно местенето на фискалния резерв от националния трезор в частни банки, приключили с вярното решение милиардите да останат там, където се намират и сега, фрустрациите около строежа или не на АЕЦ”Белене”, повишаването или запазването на акциза на пиенето, тютюна и бензина и т.н. Важното е, че в тези объркани времена на криза и окаяно икономическо и финансово наследство на предходното управление, решения се вземат и в крайна сметка тъкмо те са правилните.
Предколедната еуфория вероятно е повлияла и на държавният глава Георги Първанов, който по телевизията призна отново пристрастеността си към редакторските занимания. Българският президент каза, че в последните месец-два е редактирал много от съвместните позиции, обявени по-късно от министър-председателя, за разговорите с Москва по енергийните проекти, за политиката към съседна Македония, по някои социални въпроси. Думите на г-н президента ни връщат към едно друго негово публично откровение от преди две години, когато той сам обясни, че е бил „привлечен” през 1989 година от „служител на тогавашното Външно министерство” да сътрудничи в редактирането на мемоарите на виден българин от Македония и че не бил знаел, че всъщност работи за тогавашната ДС, а още по-малко, че се води в нейните архиви под псевдонима „Гоце”.

Политическата клоунада

Изглежда за да повдигнат обяснимо ниското предпразнично настроение на българина, други две публични фигури разиграха в кулоарите на парламента клоунада на парливата местна тема „хомосексуализъм”. Ако репликите между лидерите на РЗС и „Атака” бяха разменени на Женския пазар в София едва ли някой щеше да им обърне внимание, но доколкото край парламентарното стълбище освен журналисти са се намирали и чужди дипломати, изкушението на политическите „аркашки” за медийна и международна изява се е оказало неудържимо.
Така част от българските политици вече навлязоха в атмосферата на предпразничния карнавал, където говоренето звучи  противоречиво, но всъщност е характерно и истинско. Което си е и истинската мистерия на българските политици.