Две седмици преди четвъртия референдум в българската история, БУЛАТОМ /Български Атомен Форум/ съвместно с община Белене и БА, организираха агитационна конференция в полза на инициативния комитет „За” изграждането на АЕЦ Белене
В препълнения голям салон на БАН леви политици, енергийни и финансови експерти, кметове на заинтересовани общини, изтъкнати гости от ФОРАТОМ /европейска неправителствена организцация, обединяваща страните, които развиват атомна енергетика/ и Международната агенция за атомна енергия-МААЕ, политолози и дори двама журналисти, се обявиха пламенно за развитие на ядрената енергетика в България и призоваха за неотложното изграждане на втора българска атомна електроцентрала.
Аутизмът и политиката
След като присъстващите чуха от трибуната , че проектите „Белене” и „Козлодуй” не трябва да се противопоставят и че „и двата ще имат място в българската енергетика”, че страни като Германия „правят много голяма грешка като се отказват от ядрената си енергетика защото трябва да купуват скъпия френски ток”, че „България е на завидно място в света по качество на своя научен потенциал при експлоатацията на ядрени мощности” и че „интелектуалната мощ на нацията е в състояние да се справи с ядрените проблеми”, дойде ред на афоризмите. По повод предстоящото на 27 януари всенародното допитване Като припомни, че „на Изток нищо добро в историята на човечеството не е ставало благодарение на мнозинството, а на само на скромни научни малцинства”, известният интелектуалец Любен Дилов-син обясни, че „политиците са особен вид аутисти” след като десет години са твърдяли, че проблема с централата е преклено сложен да се реши от правителството, а сега настояват мнозинството българи да го решат с „да” или „не”.
Ликвидация на ядрената безграмотност
Възможно ли е подобно нещо? Да, ако си човек, който вярва в колективната правота на индивидуалното невежество или вярва, че много хора са прави само защото са много, си отговори сам журналистът и поясни, че сега, в дните преди референдума специалистите са принудени да се занимават основно с „ликбез”/ ликвидация на безграмотността/ по темата за ядрената енергетика. По повод рисковете, Дилов цитира и думите на 77-годишния американски космонавт-ветеран Джон Глен, който на въпрос през 1998 г.как се чувства в совалката „Дискавъри” отговаря: „ Що за наивно питане? Единственото което знам в момента е, че съм седнал в ракета сглобена от 2 милиона части, изработени от фирмите на най-ниска цена. Как мога да се чувствам, според вас?”.
Малко население – големи централи
Според прогнози на Световната банка през 2050 година населението на България ще се намали с 43% и ще бъде едва 4.5 милиона човека. ДВ попита Ханс-Холгер Рьогнер, доктор на науките от университета в Карлсруе и бивш ръководител на секцията по планиране и икономически въпроси в МААЕ, един от чуждестранните гости на форума, дали е разумно една свиваща се демографски и много бедна страна да инвестира средства в огромни и скъпи ядрени мощности? Да, действително демографските перспективи са едно от нещата, които трябва да се имат предвид най-малко при решаването на проблемите с мениджмънта на подобна централа в дългосрочен план. От друга страна българската промишленост и инфраструктура са остаряли и предстои да бъдат подменени, което ще изисква много ток. Независимо от бъдещите демографски тенденции, новата АЕЦ ще е необходима за осигуряването на тази електроенергия, е убеден д-р Рьогнер. Колкото до отказа на Германия, Австрия и Швейцария от строеж на атомни електроцентрали, германският експерт смята, че чудесното разположение на трите страни в средата на източно и централноевропейския енергиен пръстен им дава възможност да внасят недостигащите им обеми от ток отвън. От това се възползуват страни като Франция и Чехия, например, с което увеличават експортния дял на своята енергетика, макар че този модел не навсякъде е подходящ, уточни д-р Ханс-Холгер Рьогнер.
А отпадъците?
В големия салон на БАН всички агитираха за развитие на националната ядрената енергетика /нещо което никой никога не е оспорвал!/, но тихомълком бяха подминати въпроси като опасността от аварии, каква ще бъде е реалната цена на тока от новата АЕЦ през следващите години, както и къде в България ще бъде складирано отработеното ядрено гориво и кое българско населено място би позволило край него да бъде изградено подобно хранилище?
Не стана дума и дали БАН все пак трябва да бъде използувана като база за политическа агитация в полза на привържениците само на едната страна в референдума, но… в прповдигнатата атмосфера на форума това се оказаха странични детайли. По-важно беше провеждането на поредното пропагандно мероприятие, което участник в него нарече от трибуната „ликбез” – ликвидиране на безграмотността