Независимо от констатациите на ЕК в междинния доклад за България по правосъдие и вътрешни работи и отчетите на МВР за успехи в битката с престъпността, обемът на всекидневната криминална хроника в България расте неудържимо.
Как кризата влияе върху престъпността?
В края на миналата година по повод 100-те дни от управлението на ГЕРБ новото ръководство на МВР констатира, че само за три месеца общата престъпност в страната е скочила с почти 20 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Причините бяха обяснени с икономическата криза, а успокояващият елемент тогава беше, че „подобни тенденции се наблюдавали и в другите страни от ЕС”. Казано иначе – България не е сама в бедата.
Тези дни Софийската дирекция на вътрешните работи, в присъствието на самия министър, потвърди отново онова, което изпитват на гърба си не само столичани, но и хората от цялата страна – нарастване броят на умишлените убийства, чиято разкриваемост е около 50 на сто, чувствително увеличаване на сексуалните престъпления, нападенията, грабежите, кражбите на автомобили, възникването на нови и все по-агресивни престъпни групи. Причините пак бяха потърсени в пораженията от икономическата криза – безработица, обедняване на населението и опасно „изгладняване” на престъпния контингент.
Кризата – начин на живот
В началото на годината европейско социално изследване показа, че почти половината българи живеят в ужас от разпространената навсякъде улична престъпност, която заплашва живота и здравето им. Забележете, не организираната, не „във високите етажи на властта”, а обикновената, всекидневна престъпност, която превръща в кошмар съществуването на всички – стари и млади, бедни и богати, жители на градове и села, гости от чужбина. В споменатото изследване почти половината българи са обявили, че не вярват в полицията, а едва 5 на сто са изразили доверие в съдебната система. Социолозите са констатирали, че липсата на сигурност допълнително нагнетява усещането за криза в страната, че сред хората продължават да смятат, че „България никога не е излизала от кризата”, и че за 20-годишните, повечето от които са прекарали живота си единствено в условията на постоянен стрес, несигурност и бедност, тази ситуация се възприема като „естествено състояние на нещата”.
Екзистенциалното насилие
Въпреки служебният оптимизъм на властите и твърденията на финансовия министър, че края на кризата в България вече е на хоризонта, засега прогнозите не са обнадеждаващи. Просто защото докато икономиката на страната не „дръпне” нагоре и обществото не получи спасителната глътка „финансов” въздух, криминалната обстановка ще продължи да се влошава. Дори повече, експертите смятат, че политическата стабилност и психологическата атмосфера в страната ще бъдат поставени в риск най- вече от „безсмисленото улично насилие, инцидентите от типа „престъпление за 2 лева”- за бутилка алкохол, за кутия цигари”, тъй като наблюденията сочат, че в ситуация на безизходна криза „хората буквално се побъркват и започват да извършват хаотични и алогични престъпления”.
Така, поредната новина за обир клон на банка или за подпален джипа на бивш депутат, в представите на хората звучи по-малко опасно, отколкото ако, например, откажеш да дадеш цигара или огънче на случаен минувач, дори да не си пушач. Защото подобен отказ все по-често може да ти струва здравето и живота.