За България днешният „Ден на труда и на международната работническа солидарност” е началото на поредния седмичен почивен маратон, който ще приключи на 6 май със също официалния празник Гергьовден.
Навсякъде по света пролетните празници са прекрасни, независимо дали се наричат „1 май”, „Фрюлинг фест” или „Гергьовден”. Топлото време, цъфналите дръвчета и свежата зеленина предразполагат и към най-приятни политически изживявания сред възраждащата се природа.
А може би и най-впечатляващи?
Като, например, редовните митинг -концерти на БСП, които се организират от години насам в градските паркове на мястото жизнерадостните първомайски манифестации със скандирания „С БКП напред!”, „Вечна дружба с трудовия съветски народ!”, както и с предаваното на ухо соц-остроумие „Като сме без делници, да не сме без празници?”. Най-вероятно в подобна атмосфера днес ще се потопят номерираните вече твърди симпатизанти на червената партия, както и 2-те хиляди щастливци от старчески домове, включени в амбициозната
„Програма за активно стареене” на социалното министерство да прекарат празниците на черноморския бряг.
Със сигурност днешния ден ще бъде отбелязан и от крайните левичари, които наскоро напуснаха редиците на „столетницата” и се обявиха за радетели на „чистия социализъм”. На светлия трудов празник те едва ли ще пропуснат възможността да призоват отново за обединение на 20-те леви формации в страната в общ „Народен фронт”, който ще воюва срещу капитализма, за безплатно здравеопазване, за повишаване пенсиите на резервистите от войската и МВР и ще гони от страната чуждите военни бази с тяхното небългарско военно присъствие.
По традиция на днешния празник емоции ще изпитат и
малобройната групичка на местните анархисти,
които, подобно на своите единомишленици в Европа и по света, ще са готови да се посбият с политическите си опоненти, и ако това не се случи, то вероятно ще е защото радетелите за неограничена лична свобода вече са разлепили традиционните си листовки с надписи „Анархия вместо България” и „Без бог, без господар и без родина!”.
Най-сериозната празнуваща група българи тези дни, обаче, ще са симпатизантите на печеното агнешко и червеното вино.
Напуснал големите градове за да навести родните си места, този масов и неопределил се още политически електорат, ще разсъждава около трапезата за отражението на кризата върху цените на мръвката и пиенето и час по час ще повтаря на глас поуката: „Червеното вино поддържа здравето, а здравето е нужно, за да се пие ракия!”.
Така на всички тези щастливи българи – весел пролетен празничен маратон и наздраве, нали?