24.07.13

На 17 ноември 1989 г. комунистическата милиция на тогавашна Чехословакия  жестоко отблъсква мирна студентска демонстрация на един от централните градски булеварди. Два дни по-късно столицата е залята от над 200 хиляди мирно протестиращи граждани, които изразяват неодобрението си към комунистическия режим с дрънкане на домашните ключове. Пронизващият метален звук на стотиците хиляди връзки ключове се превръща в един от символите на „Нежната революция”  в бившата комунистическа държава. Седмица след началото на протестите комунистическият президент Густав Хусак е принуден да назначи  първото демократично правителство и подава оставка. На 29 декември 1989 за президент на Чехословакия е избран дисидентът-драматург Вацлав Хавел.

През декември 2011 г. пражани изпращат своя демократичен президент Хавел в последния му път отново с дрънкане на ключове – в знак на почит към бащата на своята „Нежна революция”. По повод 20-годишнината от свалянето на комунистическия режим, гражданите на Чешката република масово се включват в общонародна инициатива и за кратко време успяват да съберат почти 90 хиляди ненужни ключа. С тях скулптурът Джили Давид изработва статуя, изобразяваща думата „Революция”/ на чешки “Revoluce”/, която е разположена на площада „Франц Кафка” близо до историческият Староместки площад в Прага.

Вярно, през 1989 г. бившите комунистически държави все още не бяха наводнени с изработени в Китай пластмасови вувузели, пронизителни свирки и остроумни устройства за вдигане на силен шум. Тогава липсваше и масовото евтино производство на национални флагове, днес внасяни също от Китай. Затова гражданите на Прага протестираха мирно с дрънкане на единственото подръчно средство – собствените ключове, превръщайки ги в цивилизован символ на своето несъгласие. Символ, увековечен по-късно в красноречива скулптура, която и днес буди размисли.

Възниква въпросът кой ще бъде символът на 40-дневните български протести от размирното лято на 2013-та? С какво демонстрациите и вълненията ще бъдат запомнени от стотиците деца, които придружават родителите си на масовите демонстрации и от най-младото поколение протестиращи? С евтините китайски джунджурийки за генериране на шумотевица от арсенала на футболните запалянковци или с нещо друго, много по силно и автентично българско?

Засега отговор на въпросите липсва. И дано той не дойде само с поредните спукани от полицейските палки глави на протестиращите,  окървавени жълти павета и издигането на първите спонтанни барикади в София. Просто трябва да се появи нещо друго, цивилизовано и ярко, каквито са самите протести.