15.06.2016
Фиксирани в оздравяването на Митьо Очите и опитите за преструктуриране на империята на Пеевски, централните български медии удобно игнорираха едно „неудобно“ събитие – учредяването на Българския офис на Световната лига за свобода и демокрация, основана през 1966 година като Световна антикомунистическа лига. Неудобно, защото от една страна то беше свързано с българската тема „табу“ за престъпленията на тоталитарната власт, и от друга – защото зад въпросното събитие бяха застанали фигури, които тези дни фокусират върху себе си цялата неприязън и злъч на регенериращите се за пореден път бивши местни комунисти. Предупреждението на държавният глава Росен Плевнелиев, че „безразличието към истината за комунистическия и за другите тоталитарни режими може да доведе до повторение на историята“, констатацията на външния министър Даниел Митов, че след падането на комунистическите режими „тоталитаризмът и авторитаризмът не са изчезнали от политическата сцена“, както и апелът му „десните хора по света да се обединяват не само по линия на защита на свободата и демокрацията, но и в борбата срещу комунизма, който приема нови форми“, бяха бегло маркирани от няколко интернет-сайта и съвсем естествено потънаха в калния информационен порой. Струваше да чуем и думите на основателя на Българската лига в далечната 1992 г. Филип Димитров. Бившият премиер и сегашен конституционен съдия видя голямото предизвикателство за демокрацията днес в популизма и червено-кафявата опасност и посочи, че тяхната риторика и действия са насочени срещу свободата. „Те с еднаква лекота говорят за национализъм и национализация”, отбеляза Филип Димитров.
Младежките утопии и анархията
Колкото и архаично да звучи в представите на доста българи, наистина може би следва наистина да се запитаме защо комунистическата идеология, причинила на света над 100 милиона човешки жертви, съзнателно съсипвала съдбите и ценностите на хората и всичко съградено с труд и предприемчивост до средата на миналото столетие, защо същата тази идеология продължава да вирее и днес въпреки, че след горчивия опит на човечеството тя би следвало отдавна да се споменава, при това назидателно, единствено в учебниците по история?
Известно е, че в своята революционност или по-точно в наивния си стремеж към по-добър свят, мнозина млади хора се увличат от идеята за създаване на умозрително утопично общество на справедливост и равноправие, проповядвано от социалните мечтатели в историята. Да, съвсем обяснимо е младите да бъдат революционно настроени и да прегръщат ентусиазирано всяка промяна, дори опита от миналото да сочи, че зад повечето промени най-често се крие простата анархия. А комунистическата идеология винаги майсторски е успявала да въздейства върху естествените младежки пориви и настроения.
Размножаване на алените „сениори“?
По-лошото обаче, е друго. Идеята за комунизма днес се подкрепя и от улегнали хора с дълъг жизнен опит, които би следвало добре да помнят дивотиите, на които всички, включително и самите те, бяхме подлагани в името на тази тотална идейна нелепост. Данните сочат, че не само в България, но в Източна Европа и по света въпросните хора съвсем не са малко, а в глобалните мрежи те се размножават подобно на зелената еуглена, буквално по най-елементарния начин. Въпросните вечни „другари“ в Русия и днес например, продължават да възхваляват сатрапа Сталин. В България с неудържима носталгия и сълзи на очи те боготворят др. Тодор Живков и редовно се редят на дълги редици за поклонение в родния му Правец. Други от тях и на зрели години не спират да си тананикат романтичните песнички от бунтарската си младост посветени на „Че Гевара“, който както отдавна стана ясно, освен че е изнасял тероризъм в Латинска Америка, по нечовешки начин лично е изтезавал противниците си преди да ги изпрати на оня свят. И естествено, всички тези алени „сениори“ вкупом продължават да виждат в САЩ единствената причина за цялото световно зло, включително и за непоносимата неправда техните деца и внуци да предпочитат да живеят не с тях, а в „империята на прогнилия световен капитализъм“.
Голготата на социализЪма
И все пак откъде у хора на години, много от които все пак са образовани, извират толкова много неграмотност и наивност? При младите е ясно, но как да си обясним защо възрастни индивиди не спират да плямпат глупости от сорта на това, че САЩ мечтаели да унищожат ЕС след като окупирали военно Европа? Или искрено да вярват на небивалици, като тази, че Пентагона планирал и възнамерявал да създаде свои ядрени бази в Украйна.
Четенето на такива постинги в интернет или слушането на подобни мнения по медиите неизбежно създава впечатление, че тази категория хора наистина са непоправими. Те сякаш никога и не можаха да схванат, че изграждането на социализма и мечтания от тях комунизъм всъщност беше амалгама от тежък хроничен недоимък, безкрайни опашки за основни храни и дрехи, почивки единствено на село, а в най-добрия случай в талашитено профсъюзно бунгало на българското Черноморие. Те така и не разбраха, че животът на хората в продължение на половин век беше свързан с постоянни поклони пред вездесъщата комунистическа партия, с унижение пред онези с каскетите и червените служебни карти, с непрестанно мачкане на човешкото достойнство.
За вината и чупките в кръста
А това, че след промените през 1989 г. магазините започнаха да се пълнят за да се пръскат от стоки днес, че отдавна вече можем да пътуваме където пожелаем, да пишем или говорим публично онова, което мислим – това са само малка част от нещата, които приемаме отдавна като даденост. Най-важното обаче е факта, че днес никой не е длъжен да се кланя на никого. Нито по Конституция, нито по закон! Да, действително има случаи на принудителни „чупки в кръста“, но вината за това е наша, на гражданите, които сме гласували държавата ни да бъде тъкмо такава, каквато е. Западът ли ни принуди да влезем в НАТО и ЕС, или всички партии в парламента, сиреч цялото народно представителство, подкрепи това да се случи? Москва или Вашингтон ни избираха неподходящите и провалени правителства в прехода или това правехме ние самите обаламурчени на поредните избори? Естествено, че не и това си е светата истина. Ако обаче някой си въобразява, че когато пледира отново да прегърнем старата комунистическа идея, да се заловим с доизграждане на катастрофиралия ръждясал социализъм, да се върнем към идеологията „подарила“ на света политически изроди като Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и други тям подобни, от това ще му стане отново по-добре, особено пък ако „другарите“ му се завърнат на власт за да сложат „всичко в ред“, това наистина ще е убийствена грешка.
Пропуснатата възможност
Комунизмът като правило води човечеството към ада. Навремето това почти щеше да се случи. Сега червената идеология изглежда очаква втория си шанс. И той прозира в гласовете на онези, които мечтаят да поведат отново масите в името на световната революция. А и едва ли е изненадващо, че всички те продължават да въртят пропагандните си мелници благодарение на постоянните ледени ветрове от изток.
Затова беше добре учредяването на Българския офис на Световната лига за свобода и демокрация да даде начало на сериозен разговор в страната. Защото безразличието към истината за комунистическия и другите тоталитарни режими може неусетно да доведе до повторение на историята, особено в бедна и лабилна държава като България. На онази история, която отдавна трябваше да се е превърнала единствено в тежка поука за новите поколения.