В края на туристическия сезон в България се разрази спор, който по съществото си е конституционен – да има ли „категоразиция” на плажовете по черноморското крайбрежие и каква да бъде тя?
Какво означава подобна законодателна инициатива, лансирана от някои областни управители в страната?
Идеята за окончателното приватизиране на българското черноморско крайбрежие беше лансирана от сегашният областен управител на Бургас Константин Гребенаров, бивш общински съветник от ГЕРБ в Созопол, възпитаник на Академията на МВР в Симеоново и някогашен служител на Националната служба за сигурност. Според областният управител, в първата година на „управлението ни”, както сам заявява в пресата, той и негови съмишленици от Варна и Добрич, са направили предложения до Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде променен Закона за устройство на Черноморието и плажовете по него да бъдат категоризирани. Казано с други думи, плажовете по едва 400-километровата крайбрежна ивица на „туристическа” България следва да придобият статут на национални, местни и затворени. С това щял да бъде постигнат баланс между конституционните права на гражданите и интересите на инвеститорите, които, според загриженият областен управител, били вложили доста средства за облагородяване на „пясъчната ивица пред комплекса си”, а и техните клиенти би трябвало да бъдат предпазени, ако въпреки цената за „ол инклузив”, сиреч „на тумбак”, в зоната навлезе/Боже опази!/, джебчийска банда.
Който не плаща, става „шматка”
Безспорен факт е, че в огромната си част сравнително късата българска брегова линия отдавна е парцелирана и незаконно „категоризирана”. Невинна разходка на север и юг от „навиканото” бургаското село Лозенец ще ви докаже, че в продължение на много километри да се доберете свободно до морския бряг от сушата е практически невъзможно. Не по-малко лошо е, че арогантни концесионери масово събират незаконни такси за иначе „безплатния” достъп до плажове, заведения или паркинги край тях. Тези дни прокуратурата санкционира известен социалистически милионер-набаб от северното Черноморие, който събирал пари от преминаващите през неговите вилаети автомобили и препятствал достъпа до брега пред негов луксозен курортен комплекс. Подобна е ситуацията с едни от най-красивите плажове на юг от Синеморец, където за да докоснат морето, туристите, които местните хора все още носталгично наричат „курортисти”, трябва да плащат такса от 2 или повече евро.
За бедни българи – вход забранен!
В Гърция дългата почти 14 хиляди километра брегова ивица предлага над 2000 плажни зони, в Испания над 3000 плажа целогодишно предлагат възможности за почивка, в Португалия 800-километровото крайбрежие предоставя близо 500 плажа с кристално чист пясък и вода. Едва 200 са официално обявените плажове по българското Черноморие, като половината от тях са отдадени на концесионери.
Казано иначе, достъпът до тях е платен, сиреч е практически недостъпен за гражданите на най-бедната страна от ЕС. Ще се реши ли ГЕРБ извън сезона, но все още в кризата окончателно да „сегрегира” крайбрежието за имащи или по-малко имащи туристи?
Ще поживеем и ще видим, както казват руснаците.