Идеята за отстраняване на Георги Първанов от президентския пост започна отново да набира сила след публичната размяната на остри реплики между него и премиерът Бойко Борисов.
Доколко очакван беше поредният сблъсък между ръководителите на изпълнителната и президентската власт в България и какви биха могли да бъда резултатите от него?
Третото правителство под президентството на Георги Първанов може да се окаже камъкът, който да преобърне политическата каруца на държавния глава и да сложи безславен край на неговата противоречива кариера. Намеренията на т.нар. „проправителствено мнозинство” в лицето на ДСБ и „Атака” да поискат стартиране на процедурата, известна с американския термин „импийчмънт” и означаваща законно отстраняване на президента от заемания пост, съвпадат до голяма степен и с намеренията на управляващата партия ГЕРБ за разчистване на сметките с всички преки и косвени участници в „големия социалистически грабеж” през последните години. Така единомислието на управляващите вдясно, политическата прострация, в която се намира левицата и високата/ все още!/ обществена подкрепа за премиера Борисов и неговата партия, са в състояние да предизвикат три уникални „прецедента” в съвременното българско политическо битие –да отстранят предсрочно действащ държавен глава от неговия пост и да вкарат бивш премиер и негова министърка зад решетките.
Идеята за импийчмънт на президента Първанов не е никак нова.
Още през лятото на 2007-ма по инициатива на депутата от десницата Нено Димов и със съдействието на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” са изготвени мотиви за отстраняването на президента, свързани с безспорно доказаната му принадлежност към структурите на комунистическата Държавна сигурност. Съвсем логично 72-мата опозиционни депутати в 40-то НС тогава не получават необходимата подкрепа и идеята замира до лятото на 2008-ма, когато в разтърсващият доклад на ОЛАФ за източените 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД, се появява констатацията, че престъпната мрежа от над 50 български, европейски и офшорни компании, управлявана и финансирана от недосегаемия все още тандем „Николов-Стойков”, е имала близки връзки с тогавашното българско правителство. „За единия от двамата се твърди, че е финансирал предизборната кампания на настоящия български президент”, отбелязват експертите от европейската служба за борба с финансовите измами, а тогавашната дясна опозиция отново предприема стъпки, естествено неуспешни, за стартиране на процедурата за отстраняването на Първанов.
Има и трети опит
– през февруари тази година гражданската организация „Справедливост” апелира към депутатите за предсрочно прекратяване пълномощията на президента заради негови противоконституционни антиевропейски изказвания и най-вече заради унизителната му молба към руския патриарх Кирил да се намеси във вътрешните работи на Българската православна църква.
Сега, когато парламентарното мнозинство е съвършено различно, в арсенала срещу Първанов е включен и вледенения „лански сняг” под формата на съмнения за нерегламентирани връзки на ръководството на БСП с режима на Саддам Хюсеин по корупционната програма „Петрол срещу пари”, мистериозно изчезналите 30 страници от досието „Гоце”, странните назначения на охранители на мафията в Националната служба за охрана, като много от тези действия са свързани логично с липсващите 11 секретни доклада от правителството на Станишев.
Ледените топки на „ланския сняг”
Още през септември премиерът Бойко Борисов декларира публично, че отношенията му с президента Първанов са лоши. Днес лидерът на ГЕРБ открито обвинява държавния глава, че се меси пряко в работата на съдебната власт, а негови съпартийци вече говорят за нарушения на Конституцията и липса на отчетност на президента пред НС. През следващите дни ще разберем дали ГЕРБ и проправителственото мнозинство ще отбележат политически „хеттрик” с три гола във вратата на Първанов, Станишев и бившата социална министърка Масларова.
Ако успеят, публиката със сигурност ще им ръкопляска. Както на всички футболни мачове с участието на премиера Борисов.