Според публикации в българския печат, свободни часове за използуване казаните за домашна ракия до Нова година няма. В същото време правителството започна процедура в Брюксел за признаването на гроздовата ракия за национален продукт, което щялода  свали акциза за напитката наполовина.
„Защитата на ракията пред ЕС ще бъде национална кауза”, обяви неотдавна земеделският министър Найденов, с което даде старт на една от най-знаменателните кампании на сегашното българско правителство. За да се издейства в Брюксел 50-процентно намаление на данъчната ставка за тази любима „национална напитка”, в кампанията са мобилизирани почти всички министри, като се започне от финансовият Дянков, който направи точни разчети за акцизите в парламента, и се стигне до ключовият министър-историк Божидар Димитров, който отговаря за намирането на исторически факти, доказващи, че още византийските императори са се опиянявали с местния гроздов дестилат.

Имало едно време…

Първите резултати вече са налице. Изровени са писанията на  арабски хроникьор от 14-век, в които се споменавало, че левантийски търговци са пренасяли медни казани за приготвяне на ракия и ги продавали по местните панаири, като получаваната от тях напитка първоначално се използувала за упойка, дезинфекция  и разтривки. Трескави експерти се заровиха в провинциални музеи, където откриха калаено-оловните павурчета, с които през Възраждането по-заможното население е консумирало гроздова, сливова и лакмуруху, а по-бедните използували за целта обикновени кратунки. Етнолози отново изтупаха прахта от народното песенно творчество и легендите, за да измъкнат оттам написаното, в което се  споменава за радостите от концентрирания елексир, а монаси от няколко манастира започнаха конкурентна надпревара в доказването на вековните традиции и рецепти на своите обители за варенето на алкохолни специалитети.

Шопът: ”Пие, пие, па спие!”

Освен, че обедини българите за първи път от години насам, еуфорията около лютата национална напитка придоби и други, неочаквани, измерения. В края на миналата година Ройтерс съобщи на света с апломб, че някои петрички села са нарекли, по примера на руската водка „Путинка”,  домашната си ракия „Борисовка” в знак на признателност, че премиерът Борисов се е захванал да намали акциза върху напитката. Тези дни стана известно, че находчиви българи успяли да пренесат на части в канадската провинция Квебек ракиен казан и скоро след това зарибили с грозданка индианците от местен резерват, при това, на бартер – „огнена вода” срещу прясна сьомга от реката. Небезизвестният изпълнител Васко Кръпката също не остана назад, като композира и дори успя да изпее новото си парче „Домашна ракия блус”.

Ха, наздраве!

Е, това че броят на кьор-кютук пияните шофьори на кормилото от 2007-ма досега се е увеличавал с 1000 души годишно, че миналата година пияна до козирката 71-годишна баба уби с брадва своя приятелка по чашка, или че 42-годишна лекарка, джипи от Кюстендил след тежък запой така наложи с бастуна му своя 78-годишен събутилник, че той се помина от раните си, едва ли има фундаментално значение. Не е толкова забавна и констатацията на доц. Соня Тотева от клиниката за алкохолици в Суходол, че „три по 100 ракия със салатка е библията на близо половин милион българи, които не могат да се справят с генетична обремененост по линия на пиенето или с всекидневния стрес да живееш в държава като България”.
Сега за премиер, правителство и народ, най-важното е да се преборят за още по-голямото поевтиняване на алкохола, защото, както казват хората „Беднотия без ракия и вино не се търпи”. Дори и през зимата на вече „отминалата”, по думите на финансовия министър, криза.