След Германия и Великобритания вълната от палежи на коли достигна София – само за седмица в различни столични квартали пламнаха десетки автомобили. Случайно явление ли е подпалвачеството за България и какво представляват неговите извършители?
Ако тръгнем по хронологията на тазгодишното огнено лято, несъмнено трябва да започнем от размириците в Лондон, където в началото на август безчинстващи групи започнаха да палят и плячкосват магазини. Самоделни запалителни бомби полетяха към полицейски участъци, изгоряха  автомобили и супермаркети. Почти по същото време в Берлин пламнаха десетки коли, опожарявани от неизвестни подпалвачи. Германските медии припомниха, че през 2009 година в столицата са били унищожени 220 луксозни возила, а през миналата година – само 54. Полицията предположи, че извършителите са ултра десни екстремисти, но в крайна сметка това не беше доказано.
Край българското огнище
В края на август пламна и българската Катуница – разгневени от убийството на млад местен жител и от смъртта на друг младеж, групи мъже от селото и съседния Пловдив подпалиха къщите и няколко луксозни автомобили на ромския „барон” Кирил Рашков, подозиран за гибелта на младежите. Погромите се разиграха пред погледа на полицията и тв-камери. Месец по-късно във Велико Търново бяха арестувани трима мъже, опитвали се да подпалят магазин за храни в града. По същото време взрив изпепели колата на известен тв-журналист, като палежа подозрително съвпадна с визитата в София на високопоставена делегация на ЕНП и ЕК.
Драсни-пали-клечица
Тези дни черният хумор на обитателите на столичните квартали Младост и Люлин се излива в остроумия. На въпроса колко гори колата ти например,  се отвръща: „около 15 минути” или на питането: „лесно ли палиш двигателя”, се отговаря: „да, особено със запалка или кибрит. Първоначално полицията заподозря за палежите в тези квартали  застрахователни компании и арендатори на площи за паркинги, които така принуждавали уплашените собственици да държат колите си при тях срещу заплащане, но после промени позицията си. Неколцината арестувани също бяха освободени, а авторите на автомобилните фойерверки засега остават загадка за властите и благодарен сюжет за изгладнялите в тематичната и финансова криза медии.
Автомобилните Херостратовци
Преди да се очертае профила на онези, които палят, следва подпалвачите да бъдат разграничени от пироманите. Едните драскат клечката за отмъщение, за реванш, от съперничество, по расистки или религиозни подбуди. Само малка част от групата на подпалвачите страда от психически проблеми, които предполагат медицинска помощ. За разлика от тях, пироманите по природа са рядка порода извратени хора, които изпитват противоестествено удоволствие от огъня, от умишленото и повтарящо се палене, от нахъсване пред пламъци преди извършване на престъпление или необходимост  от „огнено” разпускане след тежък криминален акт. И едните, и другите, обаче, рядко попадат в категорията на терористите и политическите екстремисти, които са мотивирани от идейни причини. Най-вероятно  мястото им не е и в групата на местните фенове на буйните пламъци.
Гори, гори, огънче…
Нека си припомним запалените от щурмоваците на Атака молитвени килимчета в деня на майския погром пред софийската джамия. Или двукратно подпалвания  само в рамките на един ден автомобил на млад футболист, проявил „наглостта” да играе за противниковия отбор. А може би следва да се върнем в спомените си към удобно запаления от все още неизвестни лица Партиен дом в центъра на София преди 20 години или към чувалите с архиви на бившата ДС, които също неясни фигури транспортираха трескаво към пещите на Кремиковци в първите дни след 10 ноември 1989-та?
Очевидно за мнозина в България огънят периодично решава всякакви проблеми и изпепелява буйните страсти. Ситуация, при която личните возила просто нямат шанс. Почти никакъв.