Шведът Боб Арно от 40 години проучва триковете на крадците по света. Ако ексцентричният изследовател посети България преди коледните и новогодишни празници, той не само би могъл да попълни колекцията си от професионални прийоми на дежбчиите, но и да види истински „шедьоври” в изпълнение на местните крадци.
Твърди се, че „никой не е пророк в собствената си родина”и вероятно затова ловките български обирджии в чужбина често диктуват международните стандарти в своя занаят. След гастролите  в големите европейски  и световни градове, обаче, те се прибират у дома, обикновено по празниците в края на годината. В родината работа за тях все още има – въпреки тежката сиромашия и кризисен недоимък българинът продължава да се тълпи в големите магазини и да задръства обществения транспорт. А там го очакват незабравимите срещи с виртуози на крадливите пръсти. Срещи мимолетни, почти неусетни и незабележими, за които потърпевшите разбират едва когато се усетят, че са останали без портфейл, ръчната им чанта е пребъркана или някое бижу по тях липсва мистериозно.
Младите-бъдещето на нацията!
Известно е, че България, напориста кандидатка за Шенген, се слави като автентичен инкубатор на улични крадци. Според данни на полицията най-добрите кадри за този занаят се отглеждат в градчета  Костинброд, Левски, Петърч и Червен бряг, известни са и фамилиите, които ги произвеждат. И ги образоват – все повече бъдещи малки джебчийчета вече редовно посещават училище и по настояване на близките сериозно наблягат на чуждите езици. Обличани добре и чисто, те от малки /2-3 годишна възраст!/ са приучавани да си вземат тайничко по шоколадче или вафличка от магазина за да може в бъдеще, когато отраснат, „пипането” на чужда за тях вещ да е нещо съвсем естествено и допустимо. Дори повече, успешно им се внушава, че измъкването на портфейли изобщо не е престъпление, а проява на достоен майсторлък и ловкост. Може би поради това добрите джебчийки, например, се „търгуват” от родителите им още от невръстна възраст за между 10 и 20 хиляди евро, а цената на най-виртуозните хубавелки достига до 50 хиляди. И когато крадлата случайно бъде заловена да „инспектира” нечий  чужд джоб или чанта, стопанинът й обикновено я санкционира с няколко шамара, за да внимава повече следващия път.
Аматьори, любители и дебютанти
Докато българската полиция отдавна безпомощно е вдигнала ръце от школуваните улични крадци и крадли, кризата започна да рои масово други техни последователи, при това аматьори. През лятото арестуваха в София млада обирджийка, която нападала с удар отзад възрастни жени, издърпвала от ушите им обеци или им задигала пръстените. По най-грубия възможен насилствен начин. Група тиинейджърки от Бургас били засечени редовно да изнасят от големи магазини  маркови дрешки, слънчеви очила и бижутерия. В Пловдив е бил задържан рекордьор – 8-годишен хлапак, който вече имал зад гърба си десетки кражби. От търговски вериги се оплакаха, че баби и дядовци масово крадяли храни от супермаркетите – луканки, колбаси, сирена – и ги криели в бельото си. Повсеместна практика била бедни възрастни хора да хапват и пийват между рафтовете, като за това свидетелствали празните кутии, бутилки и опаковки, които обикновено зеят по тях. Крадат не само дрипави, бедни и гладни хора, но и все повече адвокати, лекари, модерно облечени клиенти на магазините, констатира полицията.
Щедро на едро
Ако през този август подготвената за транспортиране от крадците на метали бронзова статуя на Аполон при чешмите на софийската минерална баня  се е разминала в последния момент с пункта за вторични суровини и неизбежното претопяване, над 100 къщи и вили в курортната зона Нежовец край Плевен не са имали този късмет. През последните две години сградите в зоната били буквално сравнени със земята, а техните покъщнина, тухли, керемиди, греди, дограма и кабели  –  ограбени напълно.
Статистиката сочи, че престъпността в България /неизвестно защо наричана „конвенционтална”/ през миналата година е нарастнала с 6 на сто спрямо предходния период, а само за първото тримесечие на тази година – с почти 7 %. В замяна на това прокуратурата твърди, че разкриваемостта е едва 44 на сто от регистрираните престъпления, които според НПО са едва 20 на сто от действителните. Все данни, които допълнително биха впечатлили шведският изследовател на крадците Боб Арно и значително биха вдигнали рейтинга на неговото тематично тв-шоу.