09.06.14
Съобщението за временно прекратяване строежа на „Южен поток“ направено в неделя от премиера Орешарски след срещата му в София с трима влиятелни американски сенатори по-скоро постави нови въпроси, отколкото даде смислен отговор за съдбата на противоречивия газопровод.
Отиващият си от поста министър-председател прецени да хвърли своята „сензация-бомба“ в неделния следобяд, когато медиите обикновено изпитват информационен дефицит. Ден по-рано, с двучасова пропагандна „артилерийска подготовка“ в ефир, БНР със запенени уста постави уж на дискусия тезата, че икономическата и външната политика на България не се правят в София, а във Вашингтон и Брюксел. Неочакваното на пръв поглед решение на г-н Орешарски беше изстреляно в публичното пространство няколко дни след съобщението за оттеглянето на гигантската американска компания Шеврон от България и предупреждението на на американската посланичка в София Марси Рийс към български компании да избягват да работят с фирми и лица, санкционирани от САЩ , в навечерието на едноседмичната визита на опозиционния водач на ГЕРБ Борисов във Вашингтон, сред още пресните впечатления от лекцията на американския историк Тимъти Снайдър в София, в която той определи политиката на САЩ и ЕС на свободния пазар като безалтернативна, и само три дни след като във Варшава президентът Обама обяви, че ще поиска от Конгреса един милиард долара за засилване на американското военно присъствие в Източна Европа и района на Черно море във връзка с украинската криза.
Така възниква въпроса действитлно спонтанно ли беше изявлението на Орешарски след срещата му с амриканските сенатори в София или то е част от старателно подготвена пропагандна стратегия имаща за цел да внуши идеята за безцеремонния диктат на Вашингтон върху бившите сателити на Москва? Както и дали притиснато от ултиматума на ЕС за спиране на „Южен поток“ заради несъответствия с европейското законодателство, подкрепяният от БСП, ДПС и Атака кабинет не е изпълнил поредния си ангажимент към Кремъл? Неслучайно Ивайло Калфин, бивш външен министър в кабинета „Станишев“, определи реакцията след срещата на Орешарски със сенаторите като „най-неподходящото място да се обяви каквото и да е решение по проекта „Южен поток“. Политологът Огнян Минчев от своя страна определи въпросното действие като „публична провокация“ и поясни, че американците могат да имат само косвена връзка с проблема за проектирания газопровод тъй като в качеството си на членка на ЕС, България не може да взема решения в разрез с Третия енергиен пакет на ЕС и нарушенията там се наказват със санкции.
Известно е, че събитията около Украйна и Крим катализираха до степен на кипене антиамериканизма, подклаждан от Кремъл. В България т.нар.“русофили“, съставляващи почти цялата електорална маса на БСП и на Атака, на практика са основните радетели на местния антиамериканизъм. Мразещи САЩ има и сред другите основни политически сили, но онова, което обединява всички е обичта им към Русия, тяхното силно, безразсъдно и жертвоготовно отношение към „великия славянски брат“ . Да си припомним нападките и тоновете вестникарски витриол, които се изливаха срещу предишния американски посланик в София Джеймс Уорлик за неговата подкрепа за проучване на евентуални находища на шистов газ и съветите му за разнообразяване на енергийните източници, с което тежко засегна руските енергийни интереси и плановете на проруското енергийно лоби в България. Още през 2007 политологът Иван Кръстев беше посочил и една от най-яростно експлоатираните днес „опорни точки“ на българската левица: “Източноевропейците знаят как антидемократичните и антилибералните сили използват антиамериканизма…Омразата към американците се равняваше на омраза за либерализма. Това е проблем, който Западна Европа не иска да види.”
В средата на май в интернет се появи списък на децата на сегашните властимащи в Москва, които живеят на Запад. В публикацията беше спомената единствената дъщеря на руския външен министър Сергей Лавров / очаква се той да пристигне в София в началото на юли/, която завършва Колумбийския университет в Ню Йорк и е обяила, че възнамерява да остане да живее в САЩ. Споменат е и синът на депутата в „Дума“-та Ремезков, завършил наскоро военния колеж във Валей Фордж, Пенсилвания /една година обучение в него струва 1.5 милиона рубли/ и подготвян по програма за офицери от американската армия. Списъкът е доста дълъг, но той показва важни тенденции. Показателен е и факта, че сред 300-та хиляди българи, които живеят постоянно в САЩ, групата на деца и внуци на някогашната комунистическа номенклатура е неподозирано голяма, а броят на наследниците на днешните български властимащи отвъд океана продължава да нараства с ударни темпове.
Така в крайна сметка целият този криворазбран български антиамериканизъм е смешен и жалък. Защото от него могат да пострадат единствено неясните и хаотични национални интереси на най-сиромашката европейска държавица. Просто е неразумно да се бърка русофилията с неприязън към американците, колкото и далеч отново да са те от клатушкащата се българска демокрация. Подобна позиция е държавнически наивна и комплексарски глупава!