20.06.2014
Както предупреждаваха някои синоптици, този път пороят най-мощно удари Североизточна България, където дивите води взеха човешки жертви и причиниха огромни материални щети. Опасностите, обаче, тепърва предстоят, защото след наводненията обикновено идват заразите и епидемиите. А те могат да отнемат много повече човешки живот, отколкото излялата се водна стихия.
От години вече Световната здравна организация предупреждава, че зачестяващите стихийни бедствия със силен интензитет причиняват все повече болести в засегнатите райони. Учените отдавна прогнозираха, че задълбочаващите се изменения в климата ще направят последствията от подобни катаклизми още по-сериозни и то най-вече в бедните държави.
В края на май, след най-тежките наводнения на Западните Балкани от сто години нисам, оттеглилите се води оставиха след себе си морета от кал, тиня, блата и стотици трупове на удавени животни. Хърватия първа обяви тревога пред опасността от зарази, сръбските епидемиолози спешно призоваха да бъде дезинфекцирана всяка наводнена къща, Босна и Херцеговина потърси международна помощ за изгаряне на стотиците тела на удавени домашни и диви животни. В засегнатите райони започна ударно хлориране на водата във водопроводните системи с цел унищожаване на бактериите, а след почистването от кал и тиня на улици и домове, стартира обработката им с бактерицидна вар. Медици припомнят, че болестите, които се пренасят чрез водата, когато тя е замърсена с нечистотии от отходната канализация, септичните ями и сметищата, са тиф, колит, лептоспироза, хепатит А.
Друга напаст, която неизбежно се надига от заблатените след наводнения райони, са облаците комари, излюпили се от милиардите снесени в локвите яйца. Комарите пренасят труднолечимите болести малария, денга и западнонилска треска, които нанасят тежки поражения върху човешкия организъм. Успоредно с жилещите насекоми, към населените места се връщат и търсещите храна пълчища плъхове, които пренасят лептоспироза и хеморагична треска. Затова пръскането с машини и от въздуха с инсектициди, както и ударната дератизация са единствените мерки, които могат да елиминират опасностите от тази напаст.
В началото на юни български медии съобщиха, че след спадането на високите води на Дунав при Лом, градът за пореден път е бил залят с фекални води. Централен всекидневник тогава написа, че „порой от изпражнения е покрил половината дунавски парк и обгазява с нетърпима воня крайбрежите алеи, заведения и къщи“, както и че „огромни кафяви езера покриват градинките и цветята в парка на Лом, в нечистотии са потънали пейки и беседки, а край вонящото блато има детски и спортни площадки“.
И ако здравните инспекции все пак успяха да предотвратят избухването на епидемия в крайдунавския град, предизвикателствата пред общинските власти след наводненията в Североизточна България и най-вече в района на третия по големина български град Варна, ще бъдат огромни. И то не само защото бедствието се случи в разгара на летния курортен сезон, когато близо 400 хилядния морски център и прилежащите към него комплекси вече са пълни с туристи от чужбина и страната! Избухването на епидемии или разпространението на различни зарази в района биха нанесли нокаутиращ удар върху туристическия имидж на страната за години напред, което ще бъде пагубно върху една от малкото печеливши дейности в държавата.
Тъкмо затова, вместо да се замерват по медиите с обилните след дъждовете кал и тиня, местните политици, представителите на държавната власт и специализираните органи, управляващи и опозиционни партийни лидери и техните формации, биха могли да се възползуват от шанса да пооправят поне малко повехналия си авторитет. Как, ли? Като предприемат необходимите спешни и ефикасни мерки за овладяване на последствията от природното бедствие и демонстрират поне веднаж, че могат да действат съвместно и национално отговорно.
Могат, но едва ли ще го направят. Защото ароматите на властта отдавна са лишили обонянието им от възможността да долови надигащата се смрад. В случая – на тинята, блатата и потенциалните зарази.