08.09.2015
Преди десет години, през 2006-та, Институтът за изследвания по сигурността на ЕС публикува дългосрочна визия за военните опасности пред съюза /LTV/ до 2025 година. Още тогава авторите на документа предупредиха ясно, че съседните на Европа региони ще бъдат изправени пред значителни предизвикателства, свързани с демографските проблеми. Високата раждаемост на африканския континент ще доведе до рекордното 48 процентно нарастване на населението там – като през 2025 година броят на африканците достигне 1.3 милиарда. Изследователите прогнозираха също, че младото население в Африка ще се концентрира в градските центрове и към 2025 година на черния континент ще има 11 мега-градове с население от над 5 милиона души. При такова положение очакванията за хуманитарни кризи и миграционен натиск са неизбежни, прогнозираха авторите на дългосрочната визия. В анализите си те прогнозираха също сравнително голямо нарастване на младото поколение в Близкия изток, където хората в работоспособна възраст ще се увеличат с 50 на сто. Това също е фактор на несигурността, поради очертаващата се огромна безработица в региона, предсказаха експертите.
На базата на тези данни европейски демографи прогнозираха, че миграцията в ЕС ще надхвърли 800 хиляди човека годишно, и отбелязаха, че трудно ще може да се прогнозира точно броя на бъдещите бежанци, прогонени от родните си места от евентуални военни конфликти и природни катастрофи.
Историята се повтаря ?
Днес ситуацията в Средиземно море и на Балканите съвпада изцяло с направените преди 10 години европейски прогнози. Дори повече. Телевизионните кадри и снимки от претъпканата с демонстриращи бежанци жп гара в Будапеща, които се опитват да достигнат до Германия, поразително започват да напомнят за събитията преди 26 години, когато граждани на тогавашната ГДР масово и отчаяно се опитваха да отпътуват за Федералната република Германия. И съвсем логично възниква въпроса – бяха ли тогавашните събития увертюра към онова, което последва с рухването на Берлинската стена и Желязната завеса?
Какво, обаче, може да последва днес? Разпад на Шенгенското пространство? Вътрешно разцепление на ЕС между старите и нови членки? Конфликти свързани с разпределението на бежанците – Брюксел вече предлоиж планове за преразпределението не на 40, а на 120 хиляди бягащи хора, като общият брой на квотата за България вероятно ще надхвърли нови 2000 човека? Небивало увеличаване на екстремистките и популистки партии пред неовладяемите бежански вълни? Политическо рухване на целия ЕС?
Опасности пред ЕС
Сегашната объркана ситуация в ЕС е наистина тревожна. По-обезпокоителното обаче е, че всъщност тя се повтаря. Първия път съюзът не беше в състояние да предвиди развитията около Украйна, въпреки че все пак успя да идентифицира вътрешния конфликт в бившата съветска република, както и конфликта с Русия. Сега, с лятната бежанска вълна се наблюдава нещо подобно. А всъщност ЕС следваше да започне превантивно преговори още веднага след бежанските трагедии край остров Лампедуза в края на 2013 година. Това обаче не се случи.
Изглежда днес наистина е настъпил момента за извънредна среща на върха на ЕС, на която следва да се вземат съвсем конкретни, а не половинчати решения, какъвто беше случаят с кризата в Гърция. Политическите лидери на 28-те трябва да са наясно, че евентуален провал в овладяването на бежанската криза може да разложи ЕС както политически, така и по отношение на сигурността.
Каналджийското Елдорадо
Проблемът колко имигранти е в състояние да поеме Европа без да загуби собствената си идентичност ще бъде в дневния ред не само на сегашното, но и на следващите няколко поколения. И той няма да бъде решен за година-две. Точно сега е времето за изработването на истинска общоевропейска политика по външните работи и сигурността, която следва да открои краткосрочните и дългосрочни приоритети и реакции на извънредни кризисни ситуации. Тази политика трябва да включва цялостния контрол на външните граници на ЕС, защото онова, което се случва сега по тях, си е истински хазарт с европейската сигурност. Липсата на общ граничен режим по външните граници на съюза е една от причините Европа да се превърне в Елдорадо за трафикантите на хора. За това говорят безапелационно данните на Европол:– в траннспортирането на бежанците до Европа са ангажирани 30 хиляди човека. И няма да е никаква изненада, ако към 71-те задушили се клетници в товарния камион в Австрия, за трагедията на които са заподозряни и трима българи, в бъдеще жертвите могат да станат още много повече.
Кои са полезните ходове?
Изводите? Те просто крещят. Не бива да се чака с организирането на масирани координирани полицейски и военни акция срещу организираната престъпност на Балканите и в Либия. ЕС следва да си припомни, че е глобална сила и като такава може да действа подобаващо. Европа трябва да използва максимално своята тежест при оказване на дипломатически и икономически натиск за решаването на конфликтите в Сирия и Либия.
Въпросът е могат ли да попречат за това заплетените геополитически интереси на европейските и извън европейски актьори? Без съмнение могат, стига Европа не разбере, че всичко е в сложната дипломатическа и политическа игра и не се окаже способна да реши опасните конфликти заедно със САЩ, Русия, Турция, Иран и богатите арабски монархии. А те са наистина ключови инструменти за възпиране на миграцията и произтичащите от нея огромни рискове за Стария континент.