11.07.13  Какво чуха и разбраха българите от публично изразената позиция на германския и френски посланици в София? Различават ли се целите на гражданското общество в Европа и България?

Безпрецедентният ход на посланиците на Германия и Франция в София да изразят публично обща позиция по случващото се в България през тези дни разтърси болезнено правителството и подкрепящите го партии. Омаломощен от ескалиращите искания на улицата за оставка и от практически блокираното държавно управление, кабинетът на Орешарски така и не успя да разтълкува натрупващото се официално „мълчание” на Брюксел и оценката не закъсня – нетрадиционна, партньорски коректна и дипломатически неотразима. Оправомощените от своите правителства пратеници на Берлин и Париж в София заговориха остро за отказ от олигархичния модел /вицепремиерката и правосъдна министърка Зинаида Златанова побърза да поясни, че в този контекст „модел” означавало дълговременни проблеми в системата, които трябвало да се решават по системен път!/, за пълната несъвместимост на въпросния модел с европейския цивилизационен избор на страната, за необходимостта да се чуе гласът на гражданското общество / вече почти цял месец викът на улицата се разбива в плътно затворените прозорци на Министерския съвет и парламента!/, за нуждата да се щади ролята на президента в кризата, за плурализма на медиите, за  проявите на екстремизъм, ксенофобия и омраза. И за да придадат конкретна тежест на думите си, двамата дипломати припомниха, че почти половината от еврофондовете за България идват от данъкоплатците на техните страни.

По реакциите ще ги познаете  

               И въпреки че двамата посланици в общи линии припомниха всичко онова, което Европа се опитва да внуши  на България вече цели 6 години, обичайните реакции не закъсняха. Както можеше да се очаква, изданията на скандалният медиен могул Пеевски първи подскочиха  като ощипани.  „България, макар малка и бедна не е нито френска колония, нито германска провинция, а суверенна държава”,  националистически се сопна в анонимна статия една от печатните му многотиражки изливайки мъката си от „кухите фрази” каквито били плурализма на медиите, демокрацията и европейските ценности. Друг всекидневник, известен доскоро с крайно сервилното си отношение към режима на Бойко Борисов, помести удобния  и за сегашното управление патос на социолог, който запенен заявява, че „Европа не може да ни размахва пръст” и всичко това било „недопустима намеса във вътрешните работи”. Почти неизвестен депутат от БСП с афинитет към външната политика обяви по телевизията, че Германия и Франция се държали като „акционери” в България, а самият партиен лидер на червените Станишев, предвид деликатното си положение в ПЕС, предпочете да нападне директно президента Плевнелиев за това, че е мълчал за олигархичния модел при управлението на ГЕРБ.

 Европа си говори…

Всъщност днешните властимащи вероятно трябваше да се вслушат в предупреждението на председателя на ЕК Барозу на премиера Орешарски в Брюксел, че събитията в България предизвикват опасения „не само сред българското общество, но и сред европейските партньори на страната” и че ЕК ще продължи наблюдението си по Механизма за сътрудничество и оценка. Разтълкувани вярно тези предупреждения означават, че нищо в бедната европейска членка не се е променило от години насам. Със сигурност беше нужно да осмислят и посланията дошли от германския Бундестаг в началото на юли, където парламентарната фракция ХДС/ХСС чрез своя говорител Михаел Щюбген обяви, че България е изправена пред „завръщане в миналите времена на социалистическите своеволия”,  а „организираната престъпност и олигарси са на път да плячкосат държавата, като толерират българското правителство”. Още тогава те трябваше да вникнат добре в смисъла на оценката, че „за всеки демократ в Европа сътрудничество с партията “Атака” не е позволено, тъй като тя е сбор на крайнодесни радикали, расисти и антиевропейци”.

 Дипломатично подърпване на уши

Мнозина в България  все още се затрудняват да определят какво точно представлява общата позиция на германския и френския посланик. Някои я нарекоха „приятелско предупреждение”, други „размахване на пръст”, трети „писмо, след което дните на кабинета „Орешарски” са преброени”. Всъщност двамата дипломати представиха публично  официалната оценка на техните европейски държави за политическата криза в България, която на практика представлява предупредително и дипломатично подръпване на ушите на затъващото в политически хаос сегашно управление. Както сам посланик Матиас Хьопфнер поясни, той е неговият френски колега са искали да окуражат гражданското общество в България.

Всъщност протестиращите  десетки хиляди българи са представители на това гражданско общество и те всекидвевно поставят от улицата своите конкретни  искания. Същите, за които говорят германския и френски посланик, конкретизирани с настояването за незабавна оставка на кабинета, предсрочни избори с нов избирателен кодекс и рестартиране на провалената демокрация в страната. Нещо, което в крайна сметка българите заслужават.