Вече втора седмица след встъпването си в длъжност новото българско правителство не може да се оправи с наследения от тристранната коалиция финансов и икономически хаос, който на фона на задълбочаващата се рецесия предвещава тежки времена за българите.
Как и защо се стигна до това положение?
С изваждането наяве на управленските безобразия на своите предшественици, новите министри от кабинета на премиера Бойко Борисов освен шокиращи констатации, започват да дават и частичен отговор на въпроса за патологичния стопански застой на страната през нейния 20-годишен преход и вече почти трите години безуспешно членство в ЕС. Частичен, защото предстоят нови разкрития, които ще хвърлят още светлина върху „най-успешното коалиционно управление в модерната история на страната”, както се опитва да внушава тези дни бившия премиер и лидер на БСП Станишев.
Макар на пръв поглед риторичен, въпросът „Защо в България нищо не се случва?”, има своя парадоксален отговор. И той е:
„Защото, всъщност, никой не желае да има истински промени”.
Не ги желае политическия и икономически елит, тъй като евентуалните промени биха разклатили неговите добре ситуирани и корупционно смазани властови позиции и биха поставили под въпрос широката му мрежа на нерегламентирани отношения и връзки, която безпогрешно охранява статуквото. Промените са враг номер едно и за организираната престъпност, която е вложила милиони, ако не и милиарди, в своите доходоносни схеми, обхващащи не само „високите етажи на властта”, но и нейните правозащитни и правоохранителни органи. Истинските промени биха се превърнали в бедствие за по-голямата част от бизнеса, по-едър или дребен, който обикновено функционира в сивата или директно тъмната област на местната икономика със собствени правила, закони и методи, които нямат нищо общо с официалната държава. Най-тъжното е, че
промените не са желани и от масата обикновени българи,
които са готови срещу запазване на работното място, дребна сума пари и дори срещу едно замразено пиле, да продадат гласовете си на изборите или да се „самоограничат” от ходенето по тротоарите, само защото там са паркирани собствените им автомобили „втора ръка”.
Това следва да имат предвид министрите от новия кабинет и техния амбициозен премиер, когато търсят отговори на въпроси от типа на: защо вече четвърт век от началото на проектите за магистрали в България досега не е построена нито една, защо бивш строителен министър е в състояние да хвърли 21 милиона евро за обновяване на собственото си ведомство, когато пътищата в страната са в трагично състояние; защо България е единствената държава в ЕС, която няма агенция за безопасност на храните и е на път да загуби нови милиони евро от некомпетентност и корупция в Земеделското министерство; защо прекрасни масиви от националния горски фонд са били заменяни срещу апетитни за строежи парцели край морето и как така броени дни преди изтичането на мандата, предишния кабинет сключва сделка за над 100 милиона долара за покупката на правителствени аероплани „втора ръка”; защо натоварена с очаквания агенция като ДАНС едва след смяната на правителството се престраши за първи път да извади свой доклад за безобразията в земеделието!
И докато новата власт в България все още учудено си задава въпроси и все по-често се обръща за отговори към прокурора, нейните избиратели с любопитство наблюдават докъде ще стигне в крайна сметка и тя? Ще успее ли да поразмърда малко блатясалото балканско статукво в държавата или след първоначалния ентусиазъм и тя ще потъне в него?
По традиция най-вероятен е втория вариант. Първият би бил изненада. За някои приятна, за повечето, обаче, все още не.