Тези дни министърът на образованието, младежта и науката Сергей Трайков  хвърли в общественото пространство информацията, че за почти почти половината първокласници майчиният език не бил български, и че това въобще не било застрашително, защото с помощта на културно-историческото наследство сред тези деца трябвало да се изгради „национално самосъзнание на български граждани и едновременно на европейски”.
Кое, всъщност, е по- застрашителното в изнесените от българският министър данни?
Доколко културно-историческото наследство ще формира националното и европейско самосъзнание на 30-те хиляди първокласници, които са половината от всички деца прекрачили за първи път училищния праг през сегашната учебна година, е по-скоро риторичен въпрос проектиран върху безрадостната демографска картина на България. Страховитото откровение на просветният министър е друго и то е свързано с проблемите около етническата принадлежност на малките ромчета и турчета, за които най-вероятно майчиният език ще бъде единствен в тяхната битност на български граждани, а официалният им говор такъв, какъвто го формират средата, в която живеят и медиите, които следят, сиреч ще си остане рудиментарен. В случая не става въпрос  и за училището, което освен гетоизирано, бива напускано от споменатите дечица масово преди завършването на четвърто отделение.Просто те са преобладаващата част от 20-те хиляди българчета, които годишно или не са влизали в класната стая или въобще спират да ходят на училище.
„Дромес романес”/говориш ли ромски/, началник?
И в това се корени истинската драма. В началото на учебната година доклад на Световната банка предупрежди, че след десет години  основната част на българското работоспособно население няма да може да чете, защото ще се състои предимно от деца, които сега съставляват контингета на споменатите от просветния министър първолаци с различен от българския майчин език и за които е използуван термина „езикови малцинства”.  В резултат на масираното затваряне на училища в демографски поразените малки райони, въпросните хлапаци биваха насочвани към т.нар.”средищни училища”, но се оказа, че  те не пътували до тях не поради бедност, а поради невъзможност да се социализират с останалите ученици. И езиково, естествено.
В търсене на загубеното време…

В края на миналата година изследване на Програмата за международно оценяване на учениците/PISA/, разтърси с данните си и без това кретащата българска образователна система. Почти половината от 15-годишните български младежи се оказаха под критичния праг на грамотност, като в останалите държави това са едва 20 процента. Просто те не могат да анализират информация, не са в състояние да осмислят и оценяват добре предоставени им данни, огромна част от тях смятат четенето за „загубено време”. В паралелен анализ на трудовия пазар, направен по европейска поръчка от БСК, беше констатирано, че в резултат на неграмотността и слабото образование, всеки пети българин до 24-годишна възраст трудно си намира работа, а от над 400-те хиляди регистрирани безработни близо сто хиляди са с начално или по-ниско образование. Преобладаващата част от работещите сега българи са продавачи, снабдители, шофьори, сервитьори, бармани, охранители, а не добре образовани и квалифицирани хора, които да произвеждат и движат икономиката напред.
„Нещо не е наред в системата, за да има неграмотни ученици, защото се дават много пари за образование” – тази констатация принадлежи не на друг, а на самия премиер Бойко Борисов и беше направена по телевизията навръх 8 декември. За парите не е прав, а за другото – просто да му ръкопляскаш! Така, както когато вкарва гол от подаване на митничаря „Вучката”…