30.01.13
Както предупреждаваха от доста време политическите синоптици, студеният циклон от Брюксел вече наближава България и правителството обяви оранжев код за опасност. Основни емисари на управлението спешно бяха командировани в някои европейски столици, а в София се изви първата вихрушка от оставки.
Изпреварвайки насрочената за този уикенд в Брюксел среща на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и главната му научна съветничка Ан Глоувър с български учени, предизвикана от скандално разпределените седем милиона евро за наука на приятелски фирми, премиерът Борисов пусна в ход кадровата гилотина. След като правителствения инспекторат констатира десетки нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания”, с постовете си набързо се простиха министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и управителят на фонда Христо Петров, а срещу председателят на изпълния съвет на фонда Рангел Гюров , „шестак” от ДС с псевдоним „Стоянов”, вече е в ход съдебна жалба за заемане на несъответстващ със статута му пост. Оказа се, че сред спечелилите средства от фонда има широко присъствие на „изследователи” от частния Нов български университет, чийто ректор преди битността си на член на кабинета беше самият образователен министър.
Шампион по нарушения
На властовия ешафод набързо попадна и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Въпреки усилията си да се докарва всячески на управлението той беше обвинен, че е забатачил сериозно разработката и приемането на свързаните с Третия либерализационен пакет подзаконови административни актове, в резултат на което ЕК сезира съда на ЕС и страната вече е изправена пред неизбежни наказателни процедури. Впрочем, само за един ден през миналата седмица България успя да оглави класирането на ЕК по брой на наказателни процедури срещу нея. Освен споменатото непълно прилагане на директивата за вътрешния енергиен пазар, Брюксел погна държавата и заради ограничителните условия при издаването на лицензи за т.нар.мултиплекси, за липсата на мерки, свързани с енергийната ефективност на сградите, за влошеното качество на атмосферния въздух в някои силно замърсени райони на страната, както и за неспазване на таваните за вредни емисии в атмосферата, изпускани от редица промишлени предприятия.
Кризисна евродипломация
Като леден душ за управлението дойде и намекът на говорителя на ЕК Марк Грей тези дни, че „внимателно следейки ситуацията в България” нищо няма да попречи на комисията при нужда да излезе с официална оценка и преди предвидения за края на тази година редовен мониторингов доклад. И за да бъде предотвратен евентуален предизборен европейски резил около избора на новия ВСС, неразбориите около попълване състава на Конституционния съд и избора на нов главен прокурор, за Брюксел спешно беше отпратена министърката на правосъдието Диана Ковачева със задачата да разсее притесненията на генералната секретарка на ЕК Катрин Дей свързани с наблюдението по Механизма за сътрудничество и оценка. Почти по същото време в Дъблин, столицата на новата ротационна председателка на ЕК Ирландия, се озова председателката на парламента Цецка Цачева за да убеди колегите си от комисиите по европейските въпроси в парламентите от ЕС, че основните приоритети на дисциплинираната финансово и същевременно най-бедна европейска страна остават влизането в Шенген и отпадане ограниченията за работа на българите в рамките на ЕС.
Да или не?
На заседанието на 7 и 8 февруари на Европейския съвет в Брюксел българският премиер Бойко Борисов ще трябва да убеди колегите си да не намаляват фондовете за страната от Бюджета на ЕС по т.нар. Многогодишна финансова рамка за 2014-2020г. За да постигне това ще са му необходими много и солидни аргументи. За тяхното събиране, обаче, министър-председателят разполага с цяла една седмица! Така че вероятно „няма нищо по-хубаво от лошото време”, както някога твърдеше популярен автор на шпионски романи! И току-виж отново се оказал прав.