08.08.13

                „Да имаха всички българи една задница, па да събуеш панталонките й, да вземеш един букет от коприва – че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…” 

                       Димитър Подвързачов, поет и журналист /1881-1937/

В задъхана филипика за защита на актуализирания бюджет, финансовият министър на правителството „Орешарски” нарече налагането на вето намеса в бюджетната политика, която щяла да предизвика „невъзможност да се отговори на очакванията на обществото, някои от които са особено чувствителни и важни”. Като икономисти премиерът и  финансовия министър  знаят отлично, че със смешното намаление на цената на тока или с мизерните детски и социални надбавки българите няма да станат по-малко бедни, но в ход е пуснато заблуждаващото клише за „очакванията на обществото”. Сиреч, цялото общество е вперило поглед в управляващите с надежди и очакване. А истината е тъкмо обратна. Почти три месеца всеки ден десетки хиляди българи са на улицата с настояване за оставка на правителството и 70 на сто от гражданите в страната подкрепят това искане. Такива са „очакванията на обществото”, при това категорични и безкомпромисни.

Шушу-мушу, шушу-мушу…

На фона на протестите срещу кабинета, „на ухо” и в социалните мрежи разни хора ловко  разпространяват небивалици за платени демонстранти. Политически съветник на БСП  разказваше под сурдинка тези дни, че по данни на „техните служби” над половината от демонстрантите на площада вземали между 30 и 50 лева за гастрол, а родители с малко дете в количка се подпомагали семейно дори с по 150-200 лева! Разбира се освен слухове, въпросните „техни” служби  не са представили никакви доказателства в тази посока, макар че със своята историческа  ДС-осведоменост, лоялни съгледвачи и петимни за сензации медии отдавна биха огласили подобни практики ако разполагаха с такива данни. Пародкално, но се оказва че преобръщането на истината с краката нагоре радва единствено онези, които искат да я виждат в такъв вид.

Млад бил, сгрешил!

Рапърският фронтмен на активистите с алени пионерски връзки, подвизаващ се  под пилоните на НДК с псевдоним „Шамара” тези дни изпълни нов хит, с който втрещи еврейската общност в страната. От тв-екран в непостижимс стил той нарече бившия финансов министър Дянков  „еврейска гад”. Просто децата и внуците на спасените от Холокоста български евреи не бяха чували подобна мерзост изречена в ефир дори от най-известния антисемит на държавата, понастоящем шеф на парламентарна комисия! И вместо светкавично да бъде санкциониран за своето сквернословие, Шамарът получи великодушно опрощение не от друг, а от Организацията на евреите в България „Шалом”! Неин ръководител обясни в интервю, че „Мишо е млад, има време да се поправи, че гадът си е гад, който няма етнос и религия”, и за финал  бащински поучи рапъра, че хората трябва да мислят, когато говорят. Което вероятно е втрещило не по-малко еврейската диаспора не само в България и Израел, но и по целия свят.

Лява или дясна е „Атака”?

Въпреки феноменалния политически лупинг на Волен Сидеров при легитимирането на новото парламентарно мнозинство на БСП и ДПС, редица политолози, а и мнозина българи  неизвестно защо продължават да определят неговата партия „Атака” като крайно-дясна националистическа формация. Крайна и националистическа – да, но дясна? За хора, които  последователно настояват за национализация на всички приватизирани имоти, на РПТ-тата, които подкрепят неизменно изграждането на АЕЦ”Белене, които години наред бяха естествени продължители на тодорживковия възродителен процес  със своите антитурски и антимюсюлмански лозунги и кампании? За „патриоти”, които прогониха демонстративно чуждестранните дипломати от клетвената церемония на 42-то НС и отказаха да изслушат на крака Химна на Европа, но които никога през своето съществуване не са казали  дума срещу руските политически и икономически апетити към тяхното любимо Отечество  и не са органзирали поне един протест пред някой от вечните паметници на българо-съветската дружба? Това може да е всичко друго, но едва ли е десен мироглед! Дори и крайно-националистически.

Фейсбук за дипломати

Тези дни екипът на българското външнополитическо ведомство актуализира третия поред от 2009 г. насам  Професионален кодекс на служителите в дипломатическата служба. Причината за потягането на редиците ясна, но повод за спешения ход стана активността във Фейсбук на посланика на България в ООН в Ню Йорк Стефан Тафров, който  в личния си профил си беше позволил да обменя мнения и информация със свои приятели. Това подразни новият министър на външните работи  и неговият екип, в резултат на което в новия Кодекс се появи изискването „посланиците и консулите ” да не компрометират ефективността на изпълнението на служебните си задължения чрез публично изразяване на лични възгледи и политически убеждения. Да, обаче съвсем доскоро тогавашния евродупутатът от БСП Вигенин вършеше абсолютно същото в социалната мрежа, при това без никакви забрани и проблеми! Вярно, тогава той не беше дипломат, но нима в днешния свят някой може да забрани някому да изразява личното си мнение пред приятели без на нарушава служебната тайна?

Разбира се, че не може да има не само такава, но и много подобни забрани! И българите добиха увереност в това по време на  рекордните  почти тримесечни протести с искане за морал и прозрачност в политиката, срещу „мафиотската олигархия” и порочния модел на управление. И срещу обърнатия свят, в който са принудени да живеят и който е време да придобие нормалния си европейски вид.