08.07.2015

Когато преди седмица сегашното българско правителство обяви поредна офанзива за влизането на страната в еврозоната, мнозина приеха съобщението като неуместна шега. Да поставиш в микровълновата политическа фурна идеята на бившия финансов министър Симеон Дянков от 2009 година, прегърната пламенно от неговия приемник Петър Чобанов от предишния кабинет и то в дни, когато поведението на съседна Гърция е изправило системата на общата европейска валута на нокти, е най-малкото странно. Въпреки всичко правителството в София обяви курс към подготовка за въвеждането на еврото, създаде Координационен съвет за тази цел и дори определи служителите, с които финансовият министър Владислав Горанов ще работи по задачата – заместник-министър на финансите, подуправител на БНБ, член на Комисията за финансов надзор, заместник-министри на икономиката, на външните работи, на транспорта, на правосъдието и други. Според прогнзата на Горанов „страната може да стане част от еврозоната не по-рано от 2018 г.“. Сиреч в годината редовните парламентарни избори и на първото председателство на България на ЕС.

Променени правила на играта

Десислава Николова от Института за пазарна икономика/ИПИ/ смята, че към тези намерения на правителството трябва да се подходи по-внимателно, макар че като членка на ЕС България има ангажимента рано или късно да приеме еврото. Освен драматичните събития в Гърция аргумент за подобна предпазливост е неотшумялата дългова криза в Европа, която и в средносрочен план ще бъде на дневен ред. „От началото на кризата правилата на играта се промениха и членството в еврозоната вече върви със своята цена. Тя е участието на всички членки в т.нар. „спасителни механизми“. В момента на евентуалното си присъединяване България ще трябва да направи по наши изчисления около 300 милиона евро пряка капиталова вноска в фондовете на Европейския механизъм за стабилност, което е 0.8 на сто от БВП. Освен това държавата ще трябва да поеме гаранции за близо 3.5 милиарда евро, които в случай на ситуация като тази с Гърция, ще трябва да внесе като капитал във всеки един момент. Това вече са около 6.5 на сто от БВП“, пояснява пред ДВ икономическата анализаторка. Тя е убедена, че разходите около влизането в еврозоната биха превишили ползите от това членство. „Сега страната е с фиксиран курс към еврото и реално има облагите на едно бъдещо членство. В същото време ползи за България няма, тъй като на този етап държавата е фискално стабилна независимо от известното развързване на кесията и отклоненията от фискалната дисциплина през 2013 и особено през 2014 г. Дори миналата година правителството не прехвърли 3-те процента дефицит. Така на фона на много от други членки на еврозоната, България по-скоро е от „добрите примери“ за относително нисък дълг“, припомня Десислава Николова.

Предимствата на еврозоната

Депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров също смята, че България не трябва да бърза с влизането в еврозоната. Макар преминаването от валутен борд към единната европейска валута винаги да е било цел за страната, според него трябва да се изчака изхода на гръцката криза, а 2018-та да е евентуален срок за влизане в механизма ERM II. „Eврозоната предлага няколко много сериозни предимства. Едното е намаляване на валутния риск при търговията както и на рисковете при транзакциите на валута. Другото е възможността ЕЦБ да оказва помощ в случай на ликвидна криза, макар че това има и отрицателна страна. Примерът е Гърция – тя не е правила реформи и постоянно иска пари. А иначе еврото заедно с долара стабилно се превръща в една от двете основни резервни валути в света“, казва Димитров.

Горчивият гръцки пример

През април чешкият вицепремиер и финансов министър Андрей Бабиш попари намеренията на своето правителство за влизане в еврозоната заради високите разходи около приемането на общата европейска валута и заплахата от фалит на Гърция. Тези дни в поредица от интервюта за български медии американският икономист проф. Стив Ханке, автор на концепцията за валутния борд, определи идеята за евентуалното членство на България в системата на еврото като „абсолютна глупост“ . „Ако влезете в еврозоната, вие ще изгубите всяка дисциплина и се страхувам, че ще започнете да вървите по посоката на Гърция, защото ще имате големи фискални проблеми”, отбеляза Ханке. Защо, обаче, България продължава да напира за това членство?

Надзор извън зоната?

Според Мартин Димитров американците проявяват известна ревност спрямо еврозоната. „Еврото действително има всички шансове да се превърне в конкурент на долара след решаването на гръцката криза, а никой не обича конкуренция“, смята той. Десислава Николова признава, че казусът с КТБ много бързо е разрушил граденото до миналата година доверие в надзора на българските банки и смята, че властите трябва много бързо да възстановят това доверие. Според нея важният въпрос е доколко България може да членува в Единния надзорен механизъм и да се възползваме от надзора на ЕЦБ без да членува в еврозоната. „По-доброто решение е да се направи Asset Quality review, това е преглед на качеството на активите на банковата система, и след това да бъдат предприети нужните стъпки, включително и промени в Закона за БНБ, за кандидатстване в Единния надзорен механизъм без членство в еврозоната. Това ще донесе репутационни ползи за страната, а печалбата на фона на всички рискове и притеснения които имаме сега, ще бъде много по голяма“, смята анализаторката от ИПИ.

Плащаш – членуваш!

И все пак могат ли 19-те държави от еврозоната един ден да постигнат консенсус за приемането на бедна България в системата на общата европейска валута?

Десислава Николова е убедена, че всеки нов кандидат за семейството на еврото ще бъде приветстван от него, защото членството върви със своята цена. Колкото повече държави правят вноски в европейските спасителни механизми и са финансово здрави и дисциплинирани, толкова по-добре. „България е такава страна, но проблема е, че сега тя няма изгода от това членство. Такава полза имат фискално и финансово неустойчиви държави, които биха имали нужда от спасяване в даден момент. Ако изпълним задължителните Маастрихските критерии, и ние ще бъдем добре дошли – нямаме проблеми с дълга и няма да имаме нужда от спешно финансиране в средносрочен план“, казва Десислава Николова. И добавя: „Сега е важно да оправим собствения си двор и да възстановим загубеното доверие“.