13.01.2015 Хуманитарна криза с бежанците в България все още няма, но правителството на премиера Бойко Борисов започна подготовката за очаквания силен миграционен натиск през пролетта. До края на миналата година опит да влязат нелегално през южната граница на страната са направили 30 хиляди човека. Според данни на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ близо 10 хиляди от тях са потърсили закрила. Най-много са били идващите от Сирия, Афганистан и Ирак. По думи на силовия вицепремиер Меглена Кунева миграционният натиск към България се е увеличил с 200 на сто в сравнение с 2013 година. Предвид ескалиращата гражданска война в Сирия, засилващото се влияние на терористичната групировка „Ислямска държава“ и факта, че в съседна Турция вече се намират над 2 милиона мигранти от Близкия изток, готови всеки момент да потеглят към Европа, със затоплянето на времето се очаква България да бъде залята от нови масирани бежански вълни.
Всеки бежанец терорист?
Бившият началник на военното разузнаване и министър на вътрешните работи о.р.генерал Чавдар Червенков вече заяви, че властите не контролират ситуацията и не притежават инструменти за управление на бежанския поток. В интервю за печата генералът посочи, че на този етап не е ясно колко човека може да приеме годишно държавата, не се знае къде се намират и с какво се занимават получилите бежански статут и настанени на външни адреси хора както и никой не може да каже колко от тях са напуснали България и колко предстои да бъдат върнати обратно в страната. „Не можем да обвиним бежанците директно, че всеки от тях е потенциален терорист. Но неконтролираният поток създава реални и рискове и заплахи в това отношение“, обобщи експертът. Терористичните актове в Париж и все още неясните извършители на кървавия атентат на летище Бургас през 2012 година, засилват допълнително притесненията в балканската държава, чието мюсюлманско население надхвърля половин милион граждани.
Екзистенц минимум – осигурен!
При официално деклариран капацитет от 6000 места, в териториалните центрове на Агенцията за бежанците на този етап са настанени 3500 човека, а на външни адреси живеят малко над 400. През 2013 година ЕК предостави на България близо 6 милиона евро за подобряване условията на живот на търсещите и ползуващи международна закрила хора, а в началото на тази година Брюксел отново увери с писмо, че ако страната се изправи пред нова спешна ситуация, тя има възможност да поиска спешна помощ по линия на фонда „Убежище, миграция и интеграция”. В случай, че ЕК реши да окаже такова съдействие, по отношение на България тя може да задейства механизма по чл.33 от регламента „Дъблин III”.
Според председателя на ДАБ Никола Казаков, агенцията разполага с още 2000 легла за настаняване и продължава да търси възможности за разширяване на бежанския прием. „Това не е само наша задача, но и на правителството, което трябва да посочи сгради, в които да бъдат поставени въпросните легла. За 2015 година имаме готов план в тази насока“, поясни пред ДВ Казаков. Според данни на агенцията в крайграничните райони се предвижда и разполагането на отопляеми фургони със санитарни възли, които също ще поемат част от преминалите границата чужденци. Запитан как оценява битовите условия, при които настанените в бежанските центрове хора прекарват зимата, Никола Казаков отвърна успокоително: „Парното работи, два пъти на ден хората получават топла храна, има хигиенни условия за бита, разполагат със здравно осигуряване. Към дадения момент най-важното за нормален живот им е осигурено“.
Живот в танкови хангари
Дали, обаче, това навсякъде е така? Лидия Стайкова, по професия учителка по английски език, вече цяла година е хуманитарен доброволец в бежанския лагер в Харманли. Пред ДВ тя разказа, че някогашните танкови хангари там, сега превърнати в жилищни помещения, се отопляват с електрически печки, а в повечето помещения, предвидени за 8-10 човека, често са натъпкани по 2-3 семейства, което води до чести конфликти. „В момента сградите са в плачевно състояние, нуждаят се от постоянни ремонти. По стените от влагата се образува конденз, таваните често се рушат, случват се и други аварии. Вярно, никой не е очаква чужденците да бъдат настанени в „Хилтън“, но когато отгоре капе вода, стените са в мухъл и пада мазилка, това не са добри условия“, посочва българската доброволка.
Лидия Стайкова критикува и здравното обслужване на 2000-те бежанци, които обитават центъра в Харманли. Единственият медицински персонал там се съостои от двама души – фелдшер и детски лекар. Те обаче нямат право да издават направления за преглед при специалист и така здравните осигуровки, които държавата отпуска на бежанците в „процедура“, отиват на вятъра. „Много от тези хора нямат средства за необходимите медикаменти. Ние, доброволците, понякога помагаме с лични пари, ето днес взех две рецепти и купих лекарства на една жена, но мога ли да помогна на всички?“, споделя с горчивина хуманитарната служителка. „Да не говорим за посещение при при специалист срещу заплащане! Момиче с епилептични припадъци няколко пъти е потърсило специализирана помощ и хората са събирали пари за да й платят лекарските консултации, а тя се нуждае от спешно лечение. Друг случай – онкоболна жена се налага незабавно да продължи лечението си и сега аз трябва да се моля на БЧК, на Върховния комисариат по бежанците да окажат помощ за това скъпо лечение. Просто подобни належащи въпроси въобще не са уредени“, признава Лидия Стайкова.
Режещата тел тип „Бруно“
В очакване на пролетната бежанска вълна България трябва спешно да реши как ефикасно и евтино да подсили охраната на границата си с Турция, която е външна граница на ЕС. Изградената през миналата година 33-километрова телена ограда се оказа заобиколимо препятствие за несекващите групи от нелегални мигранти, поради което бяха изработени планове за допълнителна 130-километрова отсечка от режеща тел тип „Бруно“, която ще струва 100 милиона лева. От друга страна издръжката на 1400 редови полицаи, командировани специално за охрана на непреградените гранични райони, започна да става все по-непосилна за вътрешното миистерство като финансови и човешки ресурси. Това принуди вътрешният министър Веселин Вучков да лансира идеята за включване на армията в охранителните патрули. Предложението предизвика остър спор след като президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев категорично заяви, че присъствието на военните ще доведе до международен скандал, а вицепрезидентката Маргарита Попова обяви, че подкрепата на армията „би била от полза и на Турция, и на други съседни страни“. Вицепремиерите Кунева и Калфин също подкрепиха възможността за помощ от страна на армията, а военният министър Николай Ненчев обяви, че неговото ведомство може да подкрпи МВР само с високопроходима техника и шофьори за нея. „Ние и към момента сме направили доста в тази посока – предоставили сме палатки и печки на граничните полицаи“, допълни пред медиите министърът на отбраната.
Голи обратно в Турция
Проблемите, обаче, не свършват дотук. Хуманитарната доброволка Лидия Стайкова разказа пред ДВ за случаи, споделени пред нея от все пак преминали границата имигранти. „Има хора, които са пробвали да влязат нелегално в страната по седем-осем пъти и с тях винаги се е повтарял един и същ сценарий: полицаите са им взимали всичко каквото могат – мобилни телефони, пари, по-ценни вещи, предмети, документи – след което са ги връщали обратно в Турция без нищо, понякога дори без дрехи. Заплашвали са ги, били са ги – зависи кой какъв късмет е изкарвал и на какъв полицай е попадал“, казва Стайкова. Тя обяснява и защо липсват официални оплаквания от потърпевшите: „Те се страхуват, че може да им бъде отказан бежански статут или да не могат да се съберат със семействата си, останали по една или друга причина в Турция. След като държавата отхвърли констатациите в миналогодишния доклад на Хюман райтс уоч за отношението на властите към бежанците и обвини международната правозащитна организация, че била в сговор с каналджиите на хора, проверки по тези случаи не се правят. Ако ДАНС или друг контролен орган започнат разследване и решат да снемат официални показания от потърпевшите, тогава може би хората ще добият кураж да разкажат истината. Никой обаче засега не го прави, изглежда само журналистите и ние, хуманитарните работници, все още се вълнуваме от тези неща“, коментира пред ДВ Лидия Стайкова.
Български език на арабски
И друго. Председателят на ДАБ Никола Казаков е убеден, че за да се тушира неприязънта сред българското общество към мигрантите, те трябва да преминат през интензивен процес на интеграция. Казаков пояснява, че става въпрос за комплекс от мероприятия с участието на редица институции, правителството, общините и различни НПО. „Дори повечето чужденци да нямат намерение да останат в България, като институции ние трябва да привлечем колкото е възможно повече хора към включване в интеграционните програми, които обаче не са задължителни. Лично аз смятам, че подготовката по езика на първата държава, която им е дала закрила и статут, трябва да бъде задължителна“, е убеден Казаков.
Вицепремиерът Меглена Кунева стигна дори по-далеч. Тя предложи бежанците да бъдат санкционирани, ако не изпълняват задълженията си съгласно българското законодателство. Според нея ЕС и ЕК следва да се ангажират с една „по цялостна политика за бежанците и миграцията“, като темата влезе и в дневния ред на латвийското председателство на ЕС. Кунева подкрепя идеята на Германия бежанците да бъдат разпределяни по квоти спрямо БВП на приемащата страна, а не по регламента „Дъблин III”, по който отговорност за тях носи първата държава, в която са влезли в ЕС.
Всеки момент се очаква правителството на Бойко Борисов да приеме специален координационен план между няколко институции за овладяване на очаквания засилен миграционен натиск след стопляне на времето. Дали „клубът на богатите“, както министър-председателя нарича ЕС, ще окаже по-активна финансова помощ, предстои да се разбере. Преди това, обаче, въпросният клуб ще се запознае с констатациите в годишния мониторингов доклад на ЕК за България, както и ще вземе становище за членството на страната в Шенген. И в двата случая не се очакват добри новини. Както за българите, така и за мигрантите.