Да се появиш в държавна институция без панталони за да се регистрираш брат си за кандидат-президент е само една от проявите на липсващо възпитание, които илюстрират снижените критерии за обществено поведение на публичните фигури в България.
Единственият отговор на въпроса с какво още можеш да скандализираш държавата в лицето на официалната Централна избирателна комисия заставайки пред членовете й по долни мъжки гащи, е да се появиш без тях. Дотам куражът на единия от скандално известните братя Юзеирови не успя да стигне, но очевидно претендентите за българския президентски пост са били само на крачка от подобна постъпка. Планираната като „протест срещу потъпканите права на малцинствата” пошла демонстрация обаче не предизвика очакваният обществен ефект защото българинът отдавна е наясно, че в неговата държава публични фигури могат си позволят да вършат всякакви безобразия, без обикновено да носят последствия от тях. Да не забравяме как неотдавна фрустриран депутат ненадейно плисна чаша вода в лицето на свой колега на парламентарната трибуна или как партиен водач-националист налетя на бой с юмруци срещу събеседника си мюсюлманин по време на пряко радиопредаване в национален ефир. И какво от това? Просто нищо.
Тоалетна или WC?
Докато подобни външни „ексцентрични” прояви са все пак някак крайни /макар че в неврозата на започналата предизборна кампания може да се очаква всичко!/, по-незабележимо, но не по-малко некоректно, във ваканционната августовска жега минават изявления на публични фигури, чиято единствена цел като че е да забавляват курортистите по черноморските плажове. Като, например, казаното от г-н премиера Борисов в интервю за печата, че „България е страна, разположена на кръстопът /с цели пет европейски транспортни коридори!/, а според старите хора, на кръстопът и тоалетна не се прави”. Ако това го беше изрекъл чешкия модернист Давид Черни, който артистично представи в Брюксел българската държава като тоалетно клекало, да го разбереш. Но когато това са думи на самият министър-председател, тогава те като че придобиват някакъв друг, особен смисъл, нищо че са далеч от приличието и противоречат на елементарната логика. Защото тя подсказва, че тоалетните би следвало да се правят точно на кръстопътищата, по които минават много коли и хора, и че не случайно французите са кръстили една от най-големите си търговски вериги Карфур /”кръстопът” на френски/  –  просто нейните хипермаркети са разположени по местата, където се пресичат големите магистрали.
За двата края на салама
Или да вземем, например, влезлите благодарение вербалните усилия на земеделския министър в местния жаргон т.нар.„дупета”, които всъщност са обикновени обрезки от колбаси. След наказателната операция със същото „благозвучно” наименование, при която демонстративно бяха унищожени стотина тона колбаси произведени от въпросните обрезки, достъпно евтините вносни „дупета” бяха официално заклеймени от властта и публично прокудени от българската трапеза. Но само за няколко месеца. Просто защото безпаричният българин продължи да ги купува на ниски цени и да ги консумира лакомо, въпреки че названието им далеч не стимулира апетита. А от въпросната акция остана единствено неприятното усещане за липса на етика и недостиг на елементарна обществена благопристойност.
Впрочем, отдавна забравената българска думичка „приличие” означава точно това – възпитание, пристойност, скромност, умереност, добро държание, а прилични са онези хора, които се радват на обществено уважение и добра репутация. Каквито несъмнено са повечето публични личности в България. Останалите, склонни към обратното, със сигурност следва да потърсят изгубеното приличие. И то не по долни гащи, все пак.