Какви подаръци направи България на мегаструктурата Газпром? Какви са последствията от договорките по Южен поток и сензационната „отстъпка” за цената на руския газ?

След две десетилетия отсъствие, в България отново се появи позабравеният дядо Мраз. Същият онзи с казашките бричове и червени ботушки, дето навремето беше съчинен от съветските другари като заместител на религиозния западен дядо Коледа. Вместо навръх Нова година, какъвто някога беше обичая, този път московският дядо престигна в София още в средата на ноември, пременен в марков костюм на висш чиновник от Газпром. От деловото си куфарче той извади книжата за тръбопровода „Южен поток” и 10-годишния договор за доставка на природен газ, получи набързо подписите на българските си „братушки”, изпълни пред телевизионните камери няколко артистични етюда на прегръдки с премиера и ресорните министри, след които поживо-поздраво се прибра в Москва.
Когато в България, обаче, еуфорията от визитата на руския газов Дядо Мраз поотшумя, неизбежно удари
часът за осъзнаване
Всъщност съмненията бяха породени от публикувания тези дни редовен доклад за пазара на газ през първото полугодие на 2012 година, изготвян от Главна дирекция „Енергетика” на ЕК. От документа стана ясно, че за година и половина увеличението на цената на руския газ за България е било с цели 50 процента, сиреч най-високо спрямо цените на различни други доставчици за всички останали 26 членки на ЕС. Просто задушевната руска поговорка „Кого люблю, того и бью”/”Когото обичам, бия най-много”/ е получила в конкретния случай пълното си потвърждение. От европейския доклад става ясно също, че цената на спотовите пазари /тези с незабавна доставка/ на природен газ е с близо една четвърт по-ниска от цените по дългосрочните договори. Както е известно, подписаният в София договор с Газпром е за срок от десет години и то по цена, която ще се изчислява по формула с индексиране цената на петролните деривати на световните пазари. Казано иначе, хем цяло десетилетие България ще плаща повече базисни пари, хем сумата йм ще зависи от колебливата и твърде рискова цена на петрола, която при евентуална криза някъде по света незабавно хвръква нагоре. От доклада на ЕК става ясно също, че парите, които примерно Италия плаща за доставките си на руски газ, са с една четвърт по-малко от българските, и което звучи почти невероятно, цената на газта от Русия за Гърция е чувствително по-ниска от тази за България и то при положение, че същото синьо гориво преминава по българска територия и върху него са начислени транзитни такси! Вярно е, че гръцките газови доставки са диверсифицирани, но не по-малко вярно е и това, че засега Газпром така е здраво е гушнал изцяло зависимите от него братушки-сиромаси, че те просто се задушават.
Ласките на монополиста
И за да не премалее държавата съвсем от мощната прегръдка, руската страна все пак склони на отстъпка в цената на газта със „сензационните” 20 процента, от които реални се оказаха едва 9, при това обременени със споменатата вече рискова зависимост от цените на петрола. В замяна на този щедър жест и със съгласието на правителството за преминаването през страната на особено важния за руснаците газопровод „Южен поток” на практика Газпром е на път да получи пълен монопол върху българските енергийни пазари. След като газовият пазар се озова изцяло в негови ръце, без забавяне руският гигант направи първите си стъпки в бъдещото производство на ток /по покана на управляващите вече са в ход проучвания за строеж на парогазови централи/, успя да навлезе в пазара на горивата /чрез дъщерна фирма вече интензивно се изкупуват местни бензиностанции/ и демонстрира нескрит интерес към придобиване на топлофикационните дружества, на които е основен газов доставчик. От друга страна ситуацията на вътрешния енергиен пазар в България вече породи наказателна процедура от страна на ЕК за недопускане на трети държави до газопроводите, и вероятността страната да бъде санкционирана за това от Брюксел е огромна.
Дечица веселушки, шейната спря при вас!
Така срещу двата си софийски договора, руският газов Дядо Мраз получи на тепсия възможността да се настани монополно върху енергетиката на европейска България. С всичките произтичащи от това последствия за нейната икономика, потребителски цени на вътрешния й пазар и оттам за благосъстоянието на нейните, иначе европейски, граждани. Както и с рисковете от постоянно засилващите се съмнения, свързани с нейната бъдеща външнополитическа ориентация.
Въпросните рискове, обаче, са предмет на отделен разговор. Който тепърва предстои да се води не само в Белия дом, но и в Брюксел. А дотогава дядо Мраз ще продължава да потропва с червените си ботушки, както се пееше в някогашната детска песничка.