24.07.2014
В суматохата около свалянето на малайзийският пътнически самолет в Украйна и оставката на правителството в София, встрани от общественото внимание останаха събития, които ще имат сериозно отражение върху военната обстановка в Черноморския регион и оттам върху националната сигурност на България.
На 23 юли командващият руския Черноморския военен флот вицеадмирал Александър Витко обяви началото на създаване на мощна флотилия в района с „абсолютно ново техническо равнище на нейната бойна авиация, наземни ракетни и артилерийски системи и морска пехота“. Вицеадмиралът също поясни, че подготовката на новите военни бази и на бъдещите корабни и подводничарски екипажи вече е в ход. Както е известно основната база на руския Черноморски флот е разположена в Севастопол на анексирания от Русия Кримски полуостров.
Изявлението на руския вицеадмирал беше направено само ден след извънредното заседание на руския Съвет за сигурност, на което президентът Путин изрично подчерта, че „групировките от сили на НАТО на територията на източноевропейските държави демонстративно настъпват, в това число в акваториите на Черно и Балтийско море“, поради което „напълно и в срок трябва да бъдат реализирани всички планирани мерки по укрепването на отбранителната способност, в това число на Крим и Севастопол“.
По същото време на работната среща на президентите на членките на НАТО от Централна и Източна Европа във Варшава българският президент Плевнелиев в необичайно остро изявление каза, че събитията в Украйна не могат да бъдат приемани за „даденост на мира и сигурността в Европа“ и предложи на колегите си още по-сериозно увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения, както и „по-активното използуване на съвместните военни съоръжения в България“. Дори повече, българският държавен глава и върховен главнокомандващ въоръжените сили даде дума за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 1.5 на сто/ изискването на НАТО е да се отделят поне 2 % от БВТ/ и призова страните от Алианса да останат единни и решителни при предотвратяване на последваща ескалация на конфликта в Украйна.
Какво фактически означава всичко това за най-бедната и уязвима във военно отношение членка на Североатлантическия алианс?
Според бившият министър на отбраната о.р.генерал Аню Ангелов с влизането в НАТО преди 10 години в бъдеще България „никога не трябва да приема, че ще се отбранява сама при заплаха от изток“. Той е убеден, че трите фрегати и единия миночистач осигуряват до значителна степен защтата на българската морска граница в момента. От своя страна о.р генерал Съби Събев, бивш ръководител на щаба на ВВС и на управления по операциите и стратегическото планиране на ГШ на Българската армия е категоричен, че понастоящем българската ПВО не притежава средства, с които да неутрализира разположените в Крим тактически балистични ракети „Искандер“. Генералът се надява, че в случай на необходимост помощ ще окажат намиращите се в Черно море бойни кораби на НАТО, както и противоракетното стационарно поле, което се очаква да бъде инсталирано в Румъния през 2015 година. Както е известно руските ракети земя-земя „Искандер“ в Крим имат оперативен обхват от 400 километра и в него попадат цялата южна част наУкрайна, значителна част от Молдова, Черноморското крайбрежие на Румъния и България, както и значителна част от бреговата линия на Турция. Към въпросната система могат да се добавят и ракетни средства с далечен обсег на действие, противовъздушни и анти-корабни ракети, предоставящи пълен спектър от възможности за поразяване на сухопътни цели, за нарушаване на морския трафик и налагане на забранени за полети зони.
Преди анексирането на Кримския полуостров руският Черноморски флот разполагаше два крайцера, един разрушител, две фрегати, десет корвети и една подводница с дизелов двигател. Тогава единствено Турция в района разполагаше с повече морски единици, благодарение на корабите си в Черно, Егейско и Средиземно море. Новите амбициозни планове за модернизиране на руския военен флот предвиждат шест съвременни фрегати, сред които френските „Мистрал“, шест нови подводници и други спомагателни морски съдове. Западни военни експерти очакват скоро Черноморския руски флот да се изравни по мощ и дори да надхвърли комбинираните ВМС на всички останали държави около Черноморския бряг.
При подобно положение ответните мерки на въпросните страни са наложителни. Едва ли е случаен факта, че за първи път в България постът „началник на отбраната“ беше зает от доскорошния командир на ВМС, който получи и офицерското звание „контраадмирал“. За първи път редовното международно военноморско учение от 1993 година насам „Бриз 2014“ , състояло се в началото на юли, беше обявено от Москва за „враждебен акт“. Също за първи път паралелно с маневрите на НАТО Русия извънредно организира свое военноморско учение с участието на 20 бойни кораба, стратегически бомбардировачи Ту-95 и морска пехота. Това са знаци, които доказват, че затвореното топло Черно море от спокойна курортна зона вече се превръща в район на активно военно противоборство с постоянното присъствие на сили на НАТО и САЩ.
Кой обаче ще извлече най-голяма полза от създадената ситуация? Според финландският политолог Адам Клус вероятно най-големият, ако не и основен реципиент на увеличаващата се американска военна помощ в района, ще бъде Румъния, която в резултат на кризата в Украйна вече се очертава като трета сила в Черно море след Русия и Турция. Северната съседка на България предлага няколко важни стратегически предимства – от всичките черноморски държави тя е най-малко енергийно зависима от Русия, а и исторически про-руските настроения там са по-слаби, отколкото например в България, Сърбия или Гърция. Финландският експерт смята също, че географското разположение на Румъния дава възможност тя да бъде използувана като логистичен център на американската армия за операции в Близкия Изток и Централна Азия. Военновъздушната база „Михаил Когълчияну“, в която вече се намира значителен американски военен персонал, също допринася за превръщането на Румъния в буфер срещу евентуална руска военна експанзия.
И докато военните облаци над Черно море се сгъстяват, България, която със зор намери половин милион евро за ракети срещу градушките, предстои да купува нови изтребители, да оборудва трите си фрегати с модерни ракети, както и да се опита поне малко да модернизира своята армия. При сегашното финансово състояние на държавата това е малко вероятно да се случи, така че и при бъдещото правителство след октомври за растящата военна опасност от изток само ще се говори.
И ще се отчитат главно приходите от туризма, естествено.