08.10.2014
Най-новата информационна престрелка между Москва и София проблесна в безплатната социална мрежа Twitter, където руският вицепремиер Дмитрий Рогозин под заглавие „новина от България“ написа: „Някой си Шаламанов /това е служебният военен министър/ е убедил премиера Близнашки за пореден път да предаде/!/ Русия в полза на употребявани „Орли“/ название на американските изтребители Ф-16/“.
Репликата на отговарящият за руския ВПК/Военно-промишлен комплекс/ вицепремиер предизвика спешно заседание на кабинета в София и незабавна, уникална с острия си тон, ответна реакция. В официално свое изявление външният министър Даниел Митов окачестви коментарът на Рогозин като „напълно неприемлив“, нарече квалификациите към военния министър „крайно недостойни…издаващи липса на уважение към българските институции и държава“ , а по отношение обвинението за „предателство“ припомни на Кремъл, че като членка на НАТО и ЕС България „не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни“. Не закъсняха и други реакции. Лидерът на проруската крайно националистическа партия „Атака“ Волен Сидеров заяви, че Рогозин е бил „изключително мек“ в изказването си за военния министър Шаламанов. От своя страна бившият български посланик в Москва Илиан Василев нарече в личния си блог скандалния туит на руския министър „опит за хибридна силова дипломация, който цели да замаже личния му провал в търговията с оръжие на своята държава“.
Пропагандата като вирус
Така в интензивната информационна война, която Москва разгърна много преди събитията в Украйна, вече се включват и методите на персоналния шантаж чрез социалните мрежи в интернет. И не само там. На международна журналистическа конференция в Киев тези дни е бил поставен въпроса за защитата на информационното пространство на постсъветските държави от масираната пропаганда на Русия. Според американска радиостанция „Свобода“, излъчваща на руски език, участниците във форума са оприличили въздействието на пропагандната продукция на руските електронни медии с „тежки вирусни заболявания“ и са обсъдили възможните начини за тяхното противодействие.
Политиката като „любов към Русия“
В обърканата след изборите България тези проблеми съвсем не са на дневен ред, въпреки че в страната безпрепятствено се излъчват 16 руски ефирни телевизии и 15 сателитни и кабелни канала. А и местната аудитория живее със самочувствието, че разбира без превод програмите на Москва – според Евробарометър 23 на сто от българите заявяват, че говорят руски език. Освен чрез мощните телевизионни канали на Останкино, българите са облъчвани и през многобройните сайтове, сред които фигурират все повече страници, списвани на български език. Помощ на руската пропаганда оказват и българските електронни медии, които по-скоро съзнателно отколкото не, отделят в информационните си емисии и публицистични предавания значително внимание върху руската, а не украинската позиция за войната в Украйна, ужасени акцентират върху енергийната зависимост на държавата от доставките на руски газ и нефт и по стара социалистическа традиция извеждат на преден план добрите българо-руски отношения и историческата дружба между двата народа. Очевидно в София никой не си е направил труда да вникне в казаното от назначения през март от президента Путин за началник на медийната групировка съставена от бившата агенция РИА“Новости“, телевизия РТ и радио „Гласът на Русия“ Дмитрий Кисельов, който непосредствено след встъпването си в длъжност многозначително заяви: “Обективността е мит, който искат да ни наложат отвън. Редакционната политика трябва да е свързана с любовта към Русия”.
Васална зависимост?
В последно време традиционната българска „любов към Русия“ е доста объркана. Вярно, непосредствено след като пусна изборната си бюлетина на 5 октомври, готвещият се за министър-председател лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обясни, че е гласувал и „за да възстановим добрите си отношения с Русия, да спрат да ги лъжат и тях и всичко останало, което сме правили“. Вярно е също обаче, че два дни по-рано пред германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ президентът Плевнелиев заяви категорично, че Русия е „националистическа и агресивна държава“, която трябва да се научи „да има партньори, а не васали и поданици“. В края на миналата година, преди срещата във Вилнюс по Източното партньорство, българският държавен глава беше направил и друго любопитно признание пред колегите на ГЕРБ от ЕНП, а именно че “90% от медиите в България работят за руски господари”. През август Плевнелиев отново ядоса българските русофили като подкрепи първоначалния вариант на документа „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана“. В проекта, както акцентира още тогава електронното издание Еурактив, присъстваше удивително острата и точна констатация: “Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”. В крайния вариант на документа абзацът беше предпазливо зачеркнат от служебния премиер Близнашки.
Да се страхуваш от страха
Макар и предпазливо премахната, подкрепената от военните и техния върховен главнокомандващ констатация все пак постави въпроса представлява ли споменатата руска „информационна война заплаха за българската национална сигурност?
Политологът Огнян Минчев е категоричен, че България се страхува да говори за тази заплаха, което създава още по-голями амбиции страната да бъде притискана . „Ние просто не дефинираме границите на нашия национален интерес в тази област. Ако тези граници бяха формулирани поне психологически, всичко щеше да изглежда другояче“, каза Минчев пред ДВ. Бившият депутат от ДСБ и член на Лабораторията за управление на риска към НБУ Асен Агов от своя страна упрекна българските медии за това, че не помагат на хората да формират своето информирано мнение за събитията на изток от страната. „Обратно, в резултат на информационната война, пропагандното проникване, дезинформацията и медийните манипулации българите стават все по-объркани. Затова е необясним и изборът на онези, които виждат в Русия само звездата на Кремъл и нищо друго там. А Русия е много различна от тази звезда и от обитателите на Кремъл“, подчерта Агов.
Опасността е факт!
„Информационната форма на войната е първата, с която започва всеки конфликт. Преди да навлязат танковете и самолетите в ход е военната пропаганда и това е така откакто свят светува!“, възкликна пред ДВ бившият външен министър Соломон Паси. Той продължава да недоумява защо управляващите са се стреснали от думите на служебния военен министър Велизар Шаламанов, че такава опасност действително съществува. „Тя е факт!“, каза бившият външен министър и подчерта, че като членка на ЕС и НАТО България следва да се погрижи за „добрата информация“, която гражданите трябва да получават. „ Ние редовно изпадаме в капана: „Хората сами ще разберат“, а това не е добър подход към формирането на общественото мнение. Целенасочената пропаганда на едната страна се нуждае от много и обективна информация от другата страна“, посочи Соломон Паси.
Стратегии и контрастратегии
Европеистът Владимир Шопов разглежда проблема от друг ъгъл. Той припомни, че Русия е превърнала не само България, но и страните от Централна и Югоизточна Европа в терен на откровено геополитическо съперничество със своите ясно оформени, ресурсно осигурени и целенасочено изпълнявани стратегии. „В поведението на Русия прозира отчетлив стремеж към възстановяване на нейното влияние в региона, при това далеч отвъд познатите енергийни зависимости. Съвсем целенасочено е нейното позициониране в икономиката на държавите, в промяната на поведението спрямо определени политически субекти, в активизирането на публична и културна дипломация и то по начин, по който през последните десетилетия това не се е случвало. Свидетели сме дори на директното овладяване на обществени институции, както става ясно и от сегашния медиен дебат в България. Така измеренията на проблема и начините за неговото решаване отиват извън външната политика и преминават през поредица от сериозни икономически и вътрешнополитически промени“, обобщи пред ДВ Владимир Шопов.
А иначе подготовката за традиционните ноемврийски руски празници в София е в пълен ход. Успоредно с политическата и финансова криза, идването на зимата и проблемите с газовите доставки. Както всъщност е било в България „откакто свят светува“.