22.04.2015

В доклада за дейността на Национална разузнавателна служба /НРС/ през миналата година, публикуван наскоро в интернет, е отбелязана открояващата се активност на специалните служби от „държави с конкретни интереси в страната ни, включително от рискови или кризисни региони“. Дори повече, българското разузнаване отчита в документа, че са били засечени „опити за вербовка на български граждани, за оказване на влияние върху наши външнополитически позиции в съответствие с чужди интереси, установяване степента на сътрудничество между България и нейни съюзници и др.“

Също тези дни беше съобщено, че на 27 април президентът Росен Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/ по темата за „Въоръжените сили и тяхното развитие“. За участие в заседанието специално са поканени директорът на НРС генерал-майор Драгомир Димитров и изпълняващият длъжността директор на служба “Военна информация” полковник Светослав Даскалов. Да припомним, че началото на април правителството одобри „Доклад за състоянието на въоръжените сили“, в който се изразява безпокойство от опитите за „манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация и опитите на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението“.

Хладнокръвна оценка

Как специалистите тълкуват регистрираната повишена активност на чуждите служби и опитите да се въздейства върху външната политика на държавата? Доколко това представлява заплаха за националната сигурност и какви са предизвикателствата пред българските специални служби?

О.р.полковник Юлий Георгиев, бивш шеф на българското контраразузнаване и директор на НРС от 1995 до 1997 година допуска, че констатациите в доклада на службата се отнасят за разузнаванията на някои съседни балкански страни, както и за службите на Русия и Украйна. „Това не са необичайни извънредни действия, винаги ги е имало, но заради напрегатата обстановка в Близкия Изток и Черноморския регион сега процесите се развиват по-интензивно и в това е разликата“, каза пред ДВ експертът. Той смята, че за сериозна професионална оценка са необходими дистанциране от „старата-нова“ лексика по темата и по-хладнокръвен поглед върху ситуацията. Глобалното демократизиране на обществената среда днес е създало както невиждани досега условия както за свободен обмен на информация и идеи, така и за целенасочени манипулации, безпрепятствено провеждане на информационно-психологически, пропагандни и дезинформационни операции, за открито лансиране на популистки и на крайно радикални концепции. „В тези условия е изключително трудно да се управляват произтичащите рискове, защото противодействието няма как да има резултат, ако не включва силови въздействия, ограничителни и забранителни мерки. Те, обаче, едва ли ще бъдат приети безкритично от обществото, дори ще имат обратен ефект“, коментира Юлий Георгиев. Според него въпросът не опира толкова до наличния капацитет на тайните служби, колкото до намирането на оптимален баланс, с който да не се нарушават гражданските права и да се разклащат устоите на демокрацията.

Действия и резултати
Директорът в Агенцията за комуникации и информация на НАТО в Брюксел Велизар Шаламанов смята, че едва ли може да се каже повече от посоченото в доклада на НРС, тъй като действията на службата са въпрос на класифицирана информация, но със сигурност следва да се очакват и оценяват резултатите с разкрити нарушители – български и чужди граждани. „Констатациите в документа трябва да доведат до действия и резултати!“, е категоричен военният експерт. Той очаква от българското правителство „добре подготвена и управлявана стратегическа комуникация за разобличаване на манипулациите, както и целенасочено информиране на гражданите за реалното състояние и плановете в сферата на гарантиране на суверенитета на България, участието на страната в Плана на действие за готовност в НАТО и развитие на Европейската отбрана“. Велизар Шаламанов е убеден, че оценката за готовността на специалните служби ще зависи от намаляването на обхвата и влиянието на чуждата пропаганда в страната.

Селекция на рисковите групи

Кризата в Украйна повдигна и темата за т.нар. „пета колона“ на Москва в България, за нейното активизиране и разширяване. Дали неутрализирането на т.нар.“предателство отвътре“ трябва да е една от задачите на спецслужбите в страната?

Полк.Юлий Георгиев припомня, че българските тайни служби са изживяли периода на някогашните догми и термини като „враг на народа“, „идеологическа диверсия“, „пета колона“ и други. Според него самото изразяване и публично демонстриране на симпатии или антипатии към Русия, Турция, САЩ и други държави отдавна не се третира като доказателство за противоправно поведение и съответно не води автоматически до правни последици. Това не е признак, по който специалните служби селектират днес рисковите групи. Когато обаче отделни хора и групи замислят, подготвят и извършват конкретни противоправни действия посочени в глава „Престъпления против републиката” на НК, тогава службите и полицията са задължени да използват целия си арсенал от сили и средства без да се налага изрично да бъдат мотивирани за това. „Ситуацията в момента не изисква прилагането на подобни мерки в пълен обем“, смята бившият шеф на контраразузнаването.

Велизар Шаламанов е убеден, че парламента и неговите специализирани комисии следва отблизо да контролират и оценяват задачите, поставени на специалните служби. За да е ефективен този контрол, обаче, следва да съществува доверие в системата за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация, както и режима за подобен достъп за всеки, включително за депутати и министри. „Противодействието се осъществява чрез прекъсване на дейността на чуждите служби у нас, намаляване на паричните потоци за купуване на медии и влияние, информиране на отговорните за стратегическата комуникация с цел успешно оборване на манипулациите. Поне такава е практиката в останалите държави от НАТО и ЕС“, казва военният експерт.

Как се действа срещу „руската школа“?

По-лесно или по-трудно е противодействието на днешните руски специални служби в България? Българските професионалисти добре познават техните методи от миналото, в същото време днес те трябва да се съобразяват със съюзническите изисквания на НАТО и ЕС?

Според полк.Юлий Георгиев руското разузнаване днес е възможно най-силният и труден противник за България и е наивно е да се смята, че сами сме в състояние да му се противопоставим ефикасно със скромния потенциал, с който разполагаме. „Убеждението, че познаваме особеностите на „руската школа” и сме запазили силни спомени от времето, когато бяхме съюзници е остаряло и не отговаря на действителността. Руското разузнаване отдавна не е същото, то се модернизира, изживя последиците от „Елциновия период” и сега ефикасно се вписва в променената среда за сигурност. В българското контраразузнаване не останаха професионалисти, които познават този почерк. Те бяха отстранени или изпратени в пенсия“, констатира бившия шеф на българското разузнаване

Военният експерт Велизар Шаламанов смята от своя страна, че прекъсването на връзките със служби от страни на бившия Варшавски договор, които сега не са членки на НАТО и ЕС, е много трудно практически и изисква специално внимание, специфична оценка на риска и елиминиране дори на най-малките предпоставки за зависимост и влияние. „Без такива мерки обществено доверие към работата в това направление у нас никога няма да има, а още по-малко ще го има и у нашите партньори. Подобна програма изисква висок професионализъм, интегритет и сътрудничество със съюзниците, които често разполагат с повече информация и по-голям опит от нас. Това определено беше подценено в България и сега създава сериозни проблеми“, заключава военният експерт на НАТО Велизар Шаламанов.