Една от най-обсъжданите в Брюксел теми през отминаващата седмица е надигащото се от Северна Африка миграционно цунами към Стария континент. Рано или късно потоците емигранти ще достигнат до Балканите, което поставя въпроса в състояние ли е България да се справи с подобно изпитание?
Само допреди половин година отговорни лица от Съвета за бежанци и мигранти уверяваха медиите, че България все още не е станала дестинация за убежище на бежанци, че все още те я използуват като транзитна за големите европейски държави страна и че причината за относително малкото потърсили убежище на нейна територия бегълци била все още неизградената система за интеграция. Създаденият през 2005 година Български съвет за бежанци и мигранти е независимо и неполитическо сдружение от неправителствени организации, сред които са неговите основатели БХК, Червения кръст, Харитас и Асоциацията за интеграция на бежанци и мигранти – всички работещи в областта защитата на правата на търсещите закрила в страната бежанци.
Иде ли емигрантското цунами?
Днес ангажираните в тази сфера държавни и неправителствени органи отчитат, че заплахата от наплив на нелегални емигранти от Северна Африка е реална за страната. Основната опасност се крие във възможността от все по-сериозното дестабилизиране на обстановката не само в страни като Либия, Тунис, Египет, но в такива като Йордания и Сирия, където неясната система на бъдещото управление в тях и отслабването на техните икономики, ще породят  чувствително засилване на емигратските потоци през Турция и Гърция и неизбежното им достигане до България. А след евентуалното присъединяване на страната към Шенгенското пространство, от транзитна, тя ще се превърне в крайна дестинация, от която безпрепятствено ще се достига до всяка една от останалите членки на зоната. Статистиката сочи, че досега най-силен е бил бежанския поток от Афганистан, Ирак, Армения и Иран, но след отприщването на вълненията в Близкия изток основните талази ще започнат да пристигат оттам. Според председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу до момента потокът на емигранти към северното средиземномория само от Либия надхвърля 150 хиляди души.
Царете на стратегията
В края на февруари правителството на ГЕРБ обяви, че е приело Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, която предвижда създаването на Национален център по миграционна политика към вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов. Дори повече – прословутият вече български вътрешен министър се похвали и с практическо измерение на стратегията, което били изградените,/ естествено с усилията на МВР/, центърове за бежанци в селата Любимец,  и Пъстрогор, надалеч от българо-турската граница. Засега е неизвестно какво точно представляват въпросните „центрове”, какъв е техния капацитет, доколко отговарят на европейските изискванията за подобни съоръжения и дали не са по-скоро кофа пропаганден хоросан за „измазване” на част от българската шенгенска къщичка. Единственото, което вътрешния министър съобщи преди време, е че предстояло само назначаването на лицата, които щяли да обслужват въпросните центрове.
Големият шенгенски мерак
Всичко това, обаче, е крайно недостатъчно за справяне с очакваната кризисна бежанска ситуация. Български експерти по проблема се опитаха да говорят за някакви превантивни мерки на територията на проблемните миграционни държави, но се оказа, че това е сложно и най-вече прекалено скъпо занимание. Стана ясно също, че по силата на споразумението Дъблин-2, първата шенгенска държава, на която са проникнали нелегалните бежанци носи отговорност за приемането или връщането им през външната граница, като дори и да бъдат заловени по-късно в други страни, промъкналите се хора ще бъдат връщани отново в България, ако са влезли един ден в Шенген през нейната граница и репатрирането им обратно ще бъде неимоверно трудно.
Така бъдещата шенгенска членка и настояща най-бедна европейска страна ще се наложи да поеме и този европейски дерт, макар и с евентуални помощи от Брюксел. Но, след като сегашното правителство, подобно на палавата баба от поговорката,  е склонно  да даде грош за да се хване час по-скоро на ситното шенгенско хоро, следва да е готово по-късно да хвърли десет за да се пусне евентуално от него. Като обосялата публика междувременно ще плати и на духовата музика за сеира.