След близо шест години членство в ЕС българите все още мечтаят за стандартите на живот в Европа.. Сближаването/конвергенцията/, на по-бедните държави към средния за ЕС доход от БВП на глава от населението винаги е било най-привлекателната страна за членство в общонстта, но в условията на криза и слаб икономически растеж процесът изостава драматично, а някъде дори вече е спрял. Каква е ситуацията с България?
Според изследване на унгарските икономисти  Виктория Васари и Петер Халмай, публикувано през 2010 в издавания в Италия „Европейски журнал по сравнителна икономика”, растежът в новите членки на ЕС ще достигне върха си до към 2030 година, след което в резултат на разрастващата се демографска криза и намаляването на работната сила, конвергенцията реално ще спре. Двамата анализатори прогнозират, че след като Полша би могла да достигне равнището на Германия едва след 20 години, за двете най-бедни членки на ЕС – Румъния и България  – ще бъде успех ако успеят да прескочат бариерата от 60 на сто от средния за ЕС доход на човек. Друг унгарски изследовател, проф. Золт Дарвас от независимата Асоциация по международна икономика „Брюгел” в Брюксел смята, че България и Румъния все още имат шансове за конвергиране към стандартите на ЕС, но „това реално може да се случи след 40 или 50 години”.
Да градим живота нов
В началото на април Съветът по европейските въпроси към българското правителство предложи за приемане актуализирани проекти  на Националната програма за реформи за тази година и на Конвергентната програма до 2015. В първия документ са отразени приоритетите за растежа на ЕК до края на 2012, ангажиментите на България по пакта „Евро плюс” и петте национални цели, формулирани в стратегията „Европа 2020”. Конвергентната програма, която е  елемент от процеса на координиране и многостранно наблюдение на икономическите политики на страните от ЕС, е изготвена в съответствие с бюджетната прогноза до 2015 и предвижда запазване на валутния борд, водене на консервативна и дисциплинирана фискална политика, осигуряване на устойчивост на публичните финанси и  изпълнение на мерки за стимулиране на икономическия растеж. Двата документа бяха предложени за анализ от ЕК.
Набиване на канчето
Месец по-късно, за втори път в практиката си спрямо България, ЕК предостави на София своите оценки на двата документа. Отчитайки стабилизираните публични финанси Брюксел препоръча предприемането на допълнителни мерки срещу рисковете в заложения вече за тази година бюджетен сценарий и настоя за подобряване качеството на разходите в образованието и здравеопазването. Икономистите от ЕС обръщат внимание върху  засилване устойчивостта, адекватността и контрола върху пенсионнната система, насърчаването на младежката заетост и предприемането на спешни мерки за намаляване на бедността. В областта на образованието те призовават за модернизиране на учебните програми, повишаване подготовката на преподавателите и осигуряване на достъп до образование на групите в неравностойно положение. Брюксел акцентира и върху укрепването на административния капацитет и реформите, подобряване усвояването на евросредствата, изисква подобряване качеството и независимостта на съдебната система и апелира към ускорено въвеждане на електронно управление. В анализа вниманието се насочва  и към правилното прилагане на законите при обществените поръчки, премахването на пречките за навлизане в пазара на чужди инвеститори както и към промени в разпоредбите за гарантирана печалба и контрол над цените.
Да можеш да вярваш…
Зад изброените „деликатни” препоръки на ЕК естествено стоят реални и конкретни проблеми. И тъкмо в тях, вероятно, се крият отговорите на перефразирания шеговит български въпрос „Кога ще ги стигнем европейците?”. А може би и обяснението на все по-потискащите съмнения дали подобно постижение въобще е възможно в страна, чиито граждани, по данни на френския „Фигаро” от този април, получават минимална месечна заплата от 138 евро / в Люксембург това са 1801 евро!/, и които макар с най-нисък дълг към своя БВП в Европа, се нареждат сред жителите на 10-те най-нещастни държави в света…