01.06.2016 г.

Преди месец Евростат отчете, че през 2015 г. България се е изравнила по бедност с най-слабо развитите държави в света и отново оглавява списъка на най-бедните европейски държави. Което накара някои местни медии да отбележат, че страната отново е станала „шампион“ в тази дисциплина. Дори повече, България се оказа една от малкото членки на ЕС, където ситуацията с мизерията е отбелязала влошаване – през 2014 г. хората с тежко материално положение са били малко над 33 на сто от населението, докато през следващата 2015-та броят им вече надхвърля 34 на сто. Да припомним: според европейската статистическа служба хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват пълноценно в студовете, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

За „разкош“   Икономическият институт при БАН също прогнозира забавяне на  стопанския растеж през 2016-та до 2% след миналогодишните 3 на сто.

„Ножицата“ на доходите се разтваря отново

Според директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ  Любен Томев, най-тревожно в данните на Евростат е повишаването на  двата индикатора за разслоението на обществото. Коефициентът за диференциация от 37 на сто е най-високия в ЕС и вече отбелязва равнище, което маркира ръба на социалния срив. Вторият показател, т.нар. „ножица“ между доходите на богатите и бедни българи сочи, че бедните 20 на сто български граждани имат 7.2 пъти по-малки доходи в сравнение с богатите 20 % от населението. „Най-притеснителното е, че социалната кохезия, поставена като цел на стратегията „Европа 2020“ не само няма да бъде постигната, но и че различията се задълбочават още повече. Поради липсата на политическа воля съществуват куп нерешени проблеми“, казва Любен Томев .

Той посочва, че т.нар. „разходна конкурентоспособност“, сиреч политиката ниската цена на труда в България да се афишира като нещо положително за нейната икономика, като вредна икономическа политика   и слаба визия за бъдещо развитие. Експертът е убеден, че сега съществуващия 10-процентен плосък данък е в полза на богатите прослойки на обществото и снижава техния принос към фиска. „Слаби са и системите за социална сигурност – образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Когато те не носят сигурност и гаранции за достъп до тях, те на практика водят до т.нар. “вторична бедност“. Това е когато гражданинът попадне в капана на техните слабости и дефекти и  неминуемо се озове в ситуацията на бедност“, пояснява експертът.

Подпомагане или подаяния?

Тези дни Министерството на енергетиката и  Световната банка обявиха намерението си за въвеждане на по-евтина социална тарифа за ток, използван от  бедни, възрастни и болни хора. Идеята е енергийното подпомагане да обхване 500 хиляди домакинства или милион и сто хиляди граждани, които представляват 14 на сто от населението на страната. В същото време Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика  обяви конкурс за фирми, които трябва да участват в доставянето на хранителни продукти за най-бедните, раздавани със средства но европейската Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане. Пакетите с храни ще бъдат раздавани на около 290 хиляди лица и семейства.

„За съжаление системата за социално подпомагане в България е ниско ефективна. Става въпрос за отделни мерки, които не водят до рационално изразходване на средствата и правилно определяне на целите. В България няма дефиниция за понятието „енергийна бедност“, от което е неясно и  към кого конкретно ще бъдат насочени енергийните помощи“ , коментира изследователят от КНСБ Любен Томев.  Той определя като слабост на социалното подпомагане това, че то използва отделни инструменти, вместо да прилага общ универсализиран подход. „Например доходът да се допълва до размера на официалната линия на бедност, а ползвателите на помощите да бъдат домакинства, а не отделни лица. Защото онова, което се получава сега е  натрупване на помощи по различни канали в резултат на което  системата започва да куца“, казва Любен Томев. Той се позовава на данни на Евростат, които  сочат, че  разликата в равнището на бедност преди и след т.нар „социални трансфери“  е едва 3-4 пункта, което показва, че сегашната система на социално подпомагане успява да изкара над линията на бедност незначителен  брой хора.

Потреблението като фикция

И все пак известният икономист Красен Станчев,  като се позовава на националната статистика и изследване на Института за пазарна икономика, попита тези дни в печата: „Ако хората обедняват, защо тогава харчат повече, защо имат повече и по-нови автомобили, пътуват с тях толкова, че има задръствания по улиците и пътищата, как с по-малко пари пращат децата си на екскурзии и училище в чужбина, вземат заеми за купуване на телевизори, умни телефони, нови жилища и ремонт на старите?“. Икономистът цитира изследвания на ИПИ които сочат, че проблемите с бедността са в голяма степен демографски и културни. „ИПИ показва и друго: над половината от най-бедната по доходи четвъртина българи са преминали в групи с по-висок доход, 14% са се върнали там, 41% са останали в групите с по-висок доход“, казва също Красен Станчев.

„Какво означава „харчат повече“ ?“, пита от своя страна Любен Томев от  Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ. Според него през миналата година БВП на България е нараснал най-вече поради износа в  ЕС и много по-малко в резултат на вътрешното търсене. Затова твърдението, че потреблението е фактор за икономическия растеж, е доста съмнително. „И още нещо – потреблението се разпределя между домакинствата, държавата и нейните институции. То е макроикономически фактор, който съвсем не доказва, че домакинствата и отделните българи, особено от социално слабите и бедни групи на населението, са започнали да потребяват и харчат повече“, отбелязва синдикалистът.

Преди две години германският публицист Норберт Нидийк посочи в портала „Дер Вестен“, че „Бедността, мизерията и неравномерното разпределение на богатствата – са някои от симптомите на българската болест“. Днес боледуващата държава отново е начело. Този път като сиромашки шампион.