16.12.2015
Последния опит да бъде запазено трудното единство на Реформаторите се провали окончателно, когато лидерът на тъмносините напусна заседанието на изпълнителния съвет на формацията, а останалите членове на Блока – Движение „България на гражданите“, СДС, БЗНС, Националната партия „Свобода и достойнство“ и политическата партия „Българско национално достойнство“ потвърдиха по-нататъшното си участие в управляващата коалиция начело с ГЕРБ.
Не е тайна, че вътрешната криза в РБ започна да тлее още от формирането му през лятото на миналата година. Тогава пет десноцентристки партии, останали извън парламента след изборите през 2013-та, се договориха да формират обща дясна алтернатива на ГЕРБ. Веднага след появата на новото обединение, натоварено с надеждите да бъде лице на автентичната българска десница, в него започнаха вътрешните дрязги. Ръководствата не можаха да се договорят за избора на единен лидер, за трансформирането на блока в партия, започнаха да се лашкат между тромавите процедури по вземане на решения и практически нефункциониращите вътрешни органи на блока. Конфликтите пламнаха още по-силно в края на миналата година след влизането на реформаторите в управлението и поради компромисите, които част от тях направиха за участието си във властта.
Корабът потъва нормално
Политологът Димитър Аврамов определя РБ като аморфно формирование, коалиция без с ясни рамки и приоритети, която от самото си начало е създадена с цел влизане във властта. Всичко това е оставило отпечатък върху нейната стабилност и сега разпадът става факт тъкмо поради различните подходи към въпроса за управлението. „Блокът далеч не представлява носеща структура на българската десница, а по-скоро е временен конструкт, създаден специално за сегашния парламент. Това подсказва, че в следващото Народно събрание може въобще да го няма. Обществото обаче предстои да започне създаването на нов субект, тъй като необходимостта от адекватна десница е видима и тази десница следва да се появи. Лошата новина е, че засега подобно нещо не се вижда на хоризонта“, признава Аврамов.
Васил Гарнизов, социален антрополог, от своя страна вижда в досегашния РБ успешен електорален проект, който е регистрирал добри резултати на местните и европейските избори. „Като проект за управление на държавата обаче Блокът се оказа не толкова успешен и причина за това бяха „хлабавите“ отношения между партиите в него и тежките процедури около вземането на общи решения. Всичко това превърна формацията в тромав политически субект в едно управление, което се е ангажирало с осъществяването на реформи. При това реформи, които неизбежно противопоставят определени групи и прослойки в държавата“, констатира Васил Гарнизов.
„Хубавото“ предстои
И все пак кой ще понесе най-сериозни загуби от този провален проект? „Това ще бъдат онези, които заемат конюнктурна позиция и са готови да пренебрегнат всичко само за да запазят министерското си кресло за някой месец повече“, отговаря категорично Димитър Аврамов. Хората, които изоставят принципите си и продължат да заемат министерските и управленски кресла, при един следващ провал на управлението със сигурност ще изпаднат в много трудна позиция. А за каква десница и Реформатори говорим когато техния блок, който участва в управлението на страната, е съгласен правителството да вдига цената на тока и разходите за осигуровки за бизнеса! Това е чист отказ от десните икономически принципи“, е категоричен Аврамов.
Социалният антрополог Васил Гарнизов допълва, че при започналия разпад партиите от Блока никога вече няма да се явят заедно на избори, а и статута им вече ще бъде различен. „ДСБ ще заемат позицията на критици и на по-моралния десен субект, докато останалите няма да могат да избягат от факта, че са били управляващи партии. Това означава, че пред ДСБ се отваря по-голяма възможност за електорално свързване с хората от улицата, докато останалите във властта ще носят последствията от вота на критично настроените към тяхното управление граждани“, коментира Гарнизов.
Улицата залята от недоволни
В тази светлина социалният антрополог припомня и причините за новата протестна вълна, която набъбва в София и големите градове. „Още първите „зелени“ протести на Орлов мост бяха срещу първото управление на ГЕРБ, против него бяха демонстрациите срещу монополите през февруари 2013-та, когато Борисов подаде оставка. Той беше недолюбван от улицата и когато се озова в опозиция по времето на Орешарски – тогава протестиращите издигаха лозунги и срещу него. След като Борисов се ангажира с реформи и то в коалиция с десните сили, които сега се разцепват, образно казано на протестиращата българска улица тогава й бяха „извадени зъбите“ и тя загуби своите теза, тема и устрем! В мига, в който това мълчаливо споразумение с улицата беше нарушено, хората отново излязоха навън. Сега, освен че си припомнят отново Борисов и неговото управление, за пак задават въпроса „Кой“ кадрува в съдебната система, като този път те добавят и недоволството си лично от Главния прокурор Цацаров и от прокуратурата като институция“, пояснява Гарнизов.
ЕНП и дясната българска неволя
Как ще погледне на започналото разцепление на Реформаторския блок Европейската народна партия, в която членуват основните формации на реформаторите, както и дясноцентристите от ГЕРБ?
Васил Гарнизов припомня, че ЕНП има практиката да постига споразумения между европейската левица и десница и вярва в политически договорености, които са честни, почтени и най-вече се спазват. „РБ всъщност сключи тъкмо такова споразумение с Борисов, , обяснява социалният антрополог. Сега, според ДСБ политическият договор е нарушен от управляващите и това им дава европейско основание да напуснат управлението и да влязат в опозиция поради отказът от реформи. Така ЕНП трудно може да бъде против факта, че българската политическа култура е отбелязала напредък на базата на писмени управленски споразумения. За България това все пак беше огромен напредък, коментира Васил Гарнизов.
Димитър Аврамов смята, че хомогенността на ЕНП въобще не трябва да се абсолютизира, тъй като в нея има както народняшки партии, така и християндемократи и консерватори. „Не мисля, че несполуките на нашите доморасли десни партии ще бъдат изведени на европейско равнище. Старият континент има да решава толкова много свои въпроси, че на този фон нашенските изглеждат като проблеми на малко селце. Затова реформирането на дясно мислещите българи ще трябва да се извърши от самите тях. И от сегашните реформатори, в това число“, е категоричен Димитър Аврамов.