След Гърция и Ирландия, Португалия също поиска спешна помощ от Брюксел за стабилизиране на финансовата си система. Решението на Лисабон съвпадна със споровете в България за плюсовете и минусите от поетия от премиера Борисов ангажимент за включване на страната в Европейския стабилизационен механизъм и Пакта „Евро плюс”.
Накъде ще се наклонят българските везни след португалския евро-заем?
Въпреки двуседмичните  си колебания, португалският премиер в оставка Жозе Сократиш обяви, че ще поиска от Брюксел спешен заем за стабилизиране на банковата и финансова система на своята страна. Според европейски експерти за целта ще бъдат необходими между 60 и 80 милиарда евро, една трета от които вероятно ще бъдат предоставени от МВФ, а основната част ще дойде по линия на Европейския механизъм за стабилност/ЕМС/. Неговите общи активи от 700 милиарда евро ще бъдат  събрани до 2013 година, като в процеса ще участва и България, която в края на март влезе в схемата чрез подписа на премиера Борисов. Така след изсипаните в Гърция 110 милиарда и в Ирландия  85 милиарда евро, иберийската държава също предстои да глътне 80 милиарда европейски средства, които ще бъдат предоставени както от страните в еврозоната, така и от 6 кандидатки за членство в нея, сред които и България. Сиреч, ако някоя държава изпадне в неплатежоспособност, както това се случи с Гърция, Ирландия и вече с Португалия, останалите солидарно ще погасят дълговете й чрез гаранциите, с които застават зад новия механизъм.
Направи добро и го хвърли зад себе си?
Парадоксално е, че най-бедната членка на ЕС България се ангажира да стане  гарант за над 6 милиарда евро по новия Европейски стабилизационен механизъм. По-изненадващото, обаче е, че не друг, а колабиращата демографски балканска държавица се оказа първата, която обяви в Брюксел, че доброволно приема участитието си в ЕМС  и в предложения от Германия и Франция Пакт „Евро плюс”, при положение, че още дълго ще е извън еврозоната, а  смисълът на двата финансови инструмента е подобряване координацията, конкурентноспособността и финансовата стабилност тъкмо на страните от еврозоната с цел недопускане на бъдещи фалити в нейното пространство.
“Money for nothing”
Надеждата на кабинета на ГЕРБ е, че участието в новия пакет европейски реформи ще отвори широко вратите на финансовия клуб на евробогаташите за балканската държава-сиромах и в името на тази светла управленска мечта той е готов да заложи наистина впечатляващи суми. Първоначалната такса „вход” за ЕМС би могла да се преглътне някак – 350 милиона евро през първите пет години след влизането в еврозоната. Абсурдът настъпва след това, когато за страната се завърта рулетката със залог от 3 милиарда евро, които от определен икономически момент нататък трябва да нарастнат двойно. Хазарт, защото въпросните пари са гаранция, която следва да бъде изплащана тутакси, когато се наложи финансовото спасяване на някоя по-голяма държава, като, например Испания и Италия/ недай Боже !/, и ако средствата в механизма се окажат недостатъчни. Така е възможно българите отново да усетят на гърба си някогашния „пролетарски интернационализъм” в действие, макар и под европейската финансова егида.
Наполовина пълна, наполовина празна чаша?
Вярно, на този етап не всичко е решено, преговорите по детайлите на  механизма и Пакта предстоят, а за влизането им в действие са нужни съответните поправки в Лисабонския договор, които следва да бъдат ратифицирани от всичките 27 членки на ЕС. А и самите нови мерки предстои да влязат в сила през 2013 година, когато са парламентарните избори в България. Оптимистите биха казали, че дотогава има много време, песимистите отново ще говорят за поредното „набутване” на държавата в неясна, подобна на АЕЦ „Белене”, сделка. Българските избиратели, обаче, в крайна сметка ще решават дали сиромах-държавата наистина  е „жив дявол” или просто акъла на някои нейни управници е до колене, а умът – до глезени.