В началото на ваканционния сезон българският министър-председател и неговият вътрешен министър обявиха, че в близко бъдеще се очаква масово завръщане на българските емигранти. Сега, към  края на лятото, въпреки проблемите в Европа и по света, подобни процеси не се наблюдават. Защо?
През май тютюнопроизводители в гр.Гоце Делчев упрекнаха премиерът Борисов, че когато построи магистралите няма да има кой да пътува по тях защото хората масово напускат страната. В отговор той се зарече за три години да върне българите от чужбина след като, както сам се изрази: „приключа всички проекти и оправя пътищата в страната”. По същото време при  представяне на поредните нови правителствени стратегии – за националната сигурност и за миграцията – вътрешният министър Цветан Цветанов обеща на изпитващите носталгия българи в чужбина „да се даде възможност /!/ да се върнат и работят” в страната, като това щяло да стане  „не само с административни актове, но и с политики”.
Камъните падат, падат от небето
През август, когато емигранти и гурбетчии обикновено се завръщат за кратко по родните си места, Институтът за икономически изследвания на БАН констатира, че въпреки безработицата и сложното икономическо положение в Испания /там  сега живеят най-много българи!/, едва 5 на сто от тях възнамеряват да се върнат постоянно в родината си, а близо 80 на сто от анкетираните почти 600 човека категорично отхвърлили подобна възможност. „Дори без работа е по-добре да се живее в чужбина, отколкото в България”, обявили повечето участници в допитването. От друга страна българи, живеещи в размирните тези дни квартали на Лондон, споделиха пред български медии, че каквото и да се случи при тях не възнамеряват да се връщат в родината си, която, по думите им, отдавна нямало какво да им предложи. По подобен начин разсъждават стотици българи, които предпочетоха да останат в намиращата се в гражданска война и бомбардирана от НАТО Либия, в обстрелваната с правителствени танкове Сирия, в нестабилния Ирак и в други опасни места по света. Само не в „спокойна” България, където според убеждението им, положениието е безнадеждно!
Да живей гурбета!
Статистиката сочи, че всяка година близо сто хиляди българи напускат страната без намерение да се връщат обратно. Това са основно млади хора, които желаят да учат, работят и живеят нормално по големия свят, главно в Европа и САЩ. Официалните годишни парични преводи на близо двата милиона работещи в чужбина българи към роднини и близки в тяхната родина, които възлизат на 2.5 милиарда евро, вече съставляват около 10 на сто от БВП на най-бедната европейска държава. Това, според някои финансисти, е формирало нов „гурбетчийски” отрасъл на националната икономика. Предполага се, че неофициално пренасяните в България средства имат подобен размер, с което общо вкараните в страната средства достигат внушителната сума от 5 млрд. евро! И може би тъмо в тези впечатляващи постъпления за държавата се крие обяснението защо от две десетилетия насам българските правителства само приказват за връщане на емигрантите, а всъщност стимулират техния непрекъснат „износ” по всевъзможни начини  – чрез санитарно ниското заплащане на труда, съзнателно поддържаните просешки пенсии,  негласното толериране на корупцията и тежката криминална престъпност, съсипване на образованието и науката, подкрепа на нехуманното здравеопазване, засилване на агресивната полицейщина и чрез още куп други подобни „репеленти” срещу собственото, най-вече младо, население.
Демографският епитаф
Неотдавна експерти припомниха, че за да започне някакво естествено завръщане на емигрантите в България, както това се случи например в Ирландия в края на миналия век, средният за ЕС БВП на глава от населението трябва да е надхвърлил 90 на сто. При годишен икономически растеж от 2-3 процента за тази цел на България ще бъдат необходими около 30-40 години. Период, който статистиците определят като демографски „терминален” и който напускащите завинаги страната определено предпочитат да изживеят в чужбина.