01.08.13

Като доста странен се очертава тазгодишният ваканционен август в България. От една страна държавата затъва все по-дълбоко в почти 50- дневната политическа криза, която неизбежно прераства  в икономическа, от друга  – летният курортен инстинкт на градските хора продължава изкусително да ги тика към морския бряг или планинската прохлада. Видимо мантрата „ваканция ” има способността да освобождава ума на управляващи  и мнозина протестиращи от грозните реалности в страната и повтаряйки си я натрапчиво, те вероятно се надяват дори в тяхно отсъствие нещата по вълшебен начин сами да постигнат някакъв порядък и хармония.

Това, уви, е невъзможно!

Още през миналия месец освиркваният и презиран искрено от десетки хиляди демонстриращи премиер Орешарски обяви, че през август неговите министри ще почиват по график само десетина дни, а кабинета щял да  работи ударно по изпълнение на последния вариант на управленската си програма. Дори повече, пред Ройтерс подкрепяният от БСП, ДПС и „Атака” министър-председател поясни, че всекидневните протести  накарили правителството му да бъде по-ефективно, макар че мощните всекидневни скандирания „Оставка” под прозорците на властта „затруднявали” извършването на големи реформи. На този фон добрата новина с министерските отпуски вероятно ще дойде от факта, че докато членовете на кабинета събират слънчев загар извън столицата, вероятността да правят гафове по медиите, като например вътрешния министър Йовчев за прословутия „бял автобус” или размишленията на външния мнистър Вигенин във фейсбук за „манипулациите” на гледана частна телевизия, е значително по-малка.

Дела, дела и пак дела…

След „изнурителен” тримесечен труд, полаган  през повечето време сред дюдюканията на обсадения парламент, за едномесечна почивка се стягат и депутатите от управляващото мнозинство. Преди своята „Голяма ваканция” в двореца и правителствената резиденция „Евксиноград” край Варна, където трескавата подготовка по посрещането им вече привърши, законодателите от 42-парламент се захванаха ударно да вършат истински чудеса – да приключат изключително спорната актуализация на бюджета за тази година, да приемат новата управленска стратегия на премиера Орешарски, да уточняват договарянето на европейските пари, да гласуват промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс и не на последно място, да се задълбочат в работата на скандалната Комисия за разкриване на конфликт на интереси, работила по „тефтерните” политически поръчки на нейния председател. И след като този сизифовски труд, достоен за рекордите на Гинес бъде отчетен, заедно с министрите-отличници да пришпорят автомобилите си към луксозната морска прохлада.

От трън, та на глог

Отпускарското щастие едва ли се очертава да бъде пълно и на морето, уви. По всичко личи, че там, подобно на София, отпускарите на властта ще бъдат посрещнати с познатите им вече скандирания „Оставка”, с нови протести и тежка полицейска охрана. Активни групи във Фейсбук вече обявиха, че се готвят да блокират подстъпите към „Евксиноград” по въздух, суша и вода. Което никак, ама никак не се връзва с проправителствената пропаганда с нейните призиви: „Спрете протестите –  курортите ви очакват!”  и  „Окачете байряците по балконите, лятото е пред вас !”. Намеренията за протести не се връзват и с циничното твърдение на депутат от левицата, бивш издател на българския ”Плейбой”, че платените протестиращи вече са събрали пари за море и само привържениците на непредставените в парламента партии и нискодоходните недоволни ще продължават да обикалят по софийските улици през август.

Да спасим диалога?

След синьото лято, обаче, идват есента и зимата. С неизбежните сметки за ток и парно, с поредния скок на цените, с още по-страшната безработица и с вечния български екзистенциален въпрос „Докога?”. Тогава със сигурност към десетките хиляди „млади, красиви и интелигентни” протестиращи ще се присъединят и стотици хиляди „възрастни, измъчени и бедни” граждани, които съставляват преобладаващата част  от българското население. В подобна обстановка очакваният с надежда обществен диалог с управляващите може да се окаже още по-труден, дори съвсем невъзможен, а акумулираната обществена енергия за дълбинни промени  в устройството на държавата  –  неовладяема.

Колкото и да е достадно, тъкмо за това би следвало да мислят плажуващите български политици през август. Дори  с риск да си поразвалят кефа.