Спестяванията на почти 90 на сто от българите днес са основно в левове, а еврото съставлява 43 на сто от всички депозити на населението.  С приетия през юни 1997 г. Закон за БНБ  в страната е въведен т.нар.”валутен борд”, който задължава централната банка да купува и продава една германска марка срещу един деноминиран лев, а през 1999 година този курс е преизчислен към еврото, и днес едно евро се разменя за 1.955 лева. Какво тревожи най-много в тези решаващи за съдбата на ЕС и еврото дни гражданите на най-бедната европейска членка? Доколко оправдани са страховете за техните пари?
Икономическа ремисия?
Преди седмица в Берлин германската канцлерка Ангела Меркел призова германците „да осъзнаят жертвите, които прави населението на страните извън еврозоната” и сред тях посочи поименно България. От своя страна противоречивият български вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков побърза да види страната си като членка на някакъв бъдещ фискален съюз  на осем от най-мощните държави от еврозоната, ако нещата стигнат дотам. Дори повече, пред германския „Ханделсбладт” министърът каза, че след като българската икономика все пак расте /0.3 на сто за последното тримесечие/ и данъчните приходи се увеличават въпреки ниските ставки, държавата вече е „вън от опасност”, макар да е притеснена от „огромната несигурност” идваща от 60 процентовия й търговски обмен с ЕС, половината от който е с Германия.
Хърделистът Дянков
Дори да приемем, че след трите /само за последните 24 месеца!/ фанфарни обявявания от финансовия министър, че за България краят на кризата е настъпил и опасност вече няма, това едва ли звучи оптимистично както за икономиката, така и за собствениците на депозити в евро. Причините са няколко. Растеж от 2 на сто за тази година и очаквано спадане на 1.5 на сто през 2012-та в никакъв случай не може да бъде гратисен билет за влизане в еврозоната, дори страната да продължи да поддържа с неимоверни лишения твърда финансова дисциплина, ниски дългове и бюджетен дефицит. Поисканото от Германия и Франция и вече залегнало в условията на новия фискален съюз  изравняване на корпоративния данък и въвеждането на данък върху финансовите транзакции, определени неотдавна от Дянков  пред „Ханделсбладт” като „безмислени идеи”, които щяли веднага да убият българската икономика, също се оказва непреодолима пречка за българските евровъжделения. А поетите вече от кабинета ангажименти по пакта „Евро плюс” през следващите десетина години ще струват на българските данъкоплатци почти 5 милиарда евро, ако наистина, според най-новите решения в Брюксел, спасителният механизъм набъбне до 500 милиарда евро.
„Нордо”,  „зелево евро” или левче?
Ако при най-драматичния възможен бъдещ сценарий еврозоната все пак се разпадне и Германия  реши да се върне към марката или възприеме някакво  „северно евро”, което вече нарекоха „нордо” или „зелево евро”, това едва ли ще се отрази съществено върху депозитите на българина – валутният борд ще ги запази. Една неизбежно силна германска марка обаче, за която левът е вързан със закон, би затруднила неимоверно българския износ, насочен в по-голямата си част към страните от сегашната еврозона, сред които сериозен дял заема практически фалиралата Гърция. Което неизбежно ще повлече надолу икономическия растеж, в който правителството на ГЕРБ не спира да се кръсти с две ръце! Неслучайно в публичните си „молитви” икономическият минстър Трайков  призовава еврото да оцелее, а след време в еврозоната България най-сетне да започне да се ползува от по-ниските лихви на кредитите за бизнеса. Молитва, която бившата еврокомисарка Меглена Кунева тези дни конкретизира отрезвяващо: „Щом няма икономически растеж, всичко останало е запушване на пробойните на кораба”. Подобна констатация би трябвало да породи ако не страх, поне шокови размисли за реанимиране  на колабиралата национална икономика.
Дълбочините на тинята
Защото не е тайна, че социалната цена, която българите плащат за прословутата финансова дисциплина, е не само неевропейски, но дори и небалкански, висока. А в думите на Дянков, че сегашното управление не успяло да дръпне държавата рязко напред защото България била” най-бедната държава и преди кризата”, всъщност се съдържат две  прогнози. Едната е, че трудното/ за кой ли път!/ отново предстои, а другата – че едно форсирано влизане в еврозоната и в Шенген едва ли ще помогне много за мечтаното оттласкване от дъното на бедността и икономическия застой. Ако подобни мечти все още могат да бъдат реални.