След огласяването на 11 от общо 15-те владици на БПЦ като агенти на комунистическата ДС, християнската общност в страната е в очакване да научи имената на доносниците сред свещениците, членовете на църковните настоятелства и на монасите. Местни медии обясниха, че по настояване на Светия синод списъците щяли да бъдат публикувани след Великден, за да не се предизвикват излишни емоции около празниците. А преди 23 години нещата бяха различни.
Точно преди година агенция Франс прес разказа за 83-годишната звънарка на софийския катедрален храм „Св.Александър Невски” Мария Зъбова, която е свидетелка на натиска на комунистическата власт срещу българската православна църква. В спомените си жената се връща във времето, когато заради посещения в храма, макар дегизирана с перука, тя е била разкрита и уволнена като учителка по математика, а на съпругът й, също ревностен християнен, е било категорично забранено да пътува в чужбина като оперен певец. „При комунизма едва около 20 души дръзваха да отидат на Великденската служба, докато сега литургията, на която присъстват президентът, премиерът и председателят на Народното събрание, дори е предавана пряко по обществените радио и телевизия”, разказва жената, която продължава да бие камбаните на партиаршеската катедрала в София.
Преброяване на активните богомолци
Неотдавна известният изследовател на престъпленията на комунистическите тайни служби Христо Христов публикува на своята интернет страница Държавна сигурност.com факсимилета от три секретни документа на Трето политическо управление на ДС, до 1961 г. предшественик на „прословутото” Шесто управление, включени в сборника на Комисията по досиетата „ДС – политическа полиция”. От тях става ясно как агентите са донасяли с подробности за посещенията на църквите по време на Великденските празници. В поверителна справка от 15 април 1955г. се докладва, че към 20 часа софийският храм „Св.Неделя” вече е бил пълен, като „болшинството посетители са възрастни хора, и то жени”, и че мъжете, също предимно възрастни, „по вида им личи, че са бивши хора”. В друго донесение от същия период, някой си „лейтенант Н.Наумов” подробно обобщава бройката посетители в софийските църкви на Великден, както и цитира „словото” на свещеник-белоемигрант в църквата в Илиенци, който казал, че „все по-малко хора посещавали църквите”, като добавил: „доживяхме и тая година до тоя светъл празник”. В края милиционерът-съгледвач заключава, че „ в сравнение с миналата година не се наблюдава намаление на богомолците”.
Западни уестърни по Великден
В своята книга “Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944 – 1989)” историкът Момчил Методиев разказва за триковете на спецслужбите за ограничаване влиянието на църквата, особено по време на големи религиозни празници. Авторът припомня патетичните западни филми и поразголени вариететни програми, които се пускаха по държавната телевизия точно преди полунощ на Възкресение Христово, кордоните от милиционери и „доброволни отрядници”, които под претекст че охраняват реда, фактически спираха хората от участие в литургиите, тактиката да се продават козунаци през цялата година, а не само на Великден, както и неуспешния опит да карат хората да боядисват варени яйца на 22 март, за първия пролетен ден и върху тях да се лепят смешни детски картинки с цел постепенно да се измести християнската традиция.
Свещи в концлагера „Белене”
През април 1957 година ДС извършва спешно разследване по повод тайна Великденска служба, която се е състояла в концлегера в Белене. Според изследване на Борислав Скочев, публикувано на електронния сайт svobodata.com, трима затворници със свещенически сан / по спомени на бивш лагерист имената на двама от тях са Иван Пинтев от Алфатар, Силистренско, и Христо Минчев, от Свищов/ са извършили в полунощ едновременен Великденски обряд в различни помещения на концлагера, сиреч по местата, където са били въдворени. След което ДС и лагерната управа бързо ги е „разобличила” и наказала публично. Авторът на изследването твърди също, че тридесет години по-късно, през 1985-та, в същия концлагер въдворените там етнически турци са отбелязали отново тайно своите религиозни празници Рамазан байрям и Курбан байрям.
В навечерието на Великден миналата година делегация на Светия синод водена от Видинския митрополит Дометиан /осветен като агент от първо, трето и шесто управление на ДС с агентурно име „Добрев”/, посещава министър-председателя Бойко Борисов за да му благодари за неговата “възхитителна, градивна политическа народополезна дейност” и за това, че е отпуснал правителствения самолет да пренесе огъня от Божи гроб за Възкресение Христово.
Някои български вестници отбелязаха събитието със забележката, че Борисов е слушал митрополита „с тънка усмивка и на моменти с известно неудобство”.
Защо ли българският премиер е реагирал преди година тъкмо така? И как, евентуално, би се усмихвал днес?