10.04.2016
Венета Момчева e експерт по международни въпроси. Кариерата й на старши дипломат в София, Берлин, Мюнхен е неизменно свързана с българо-германското партньорство. В навечерието на предстоящото посещение на българския външен министър Даниел Митов в Берлин и отбелязването на 20-годишнината от основаването на Германо-Българския форум в Берлин, г-жа Момчева отговори на въпроси на Георги Папакочев:
Защо Германо-Българският форум в Берлин е все още слабо известна структура в България? Кои са непознатите в България акценти в неговата 20-годишна дейност?
Традиция в Германия е съществуването на форуми с различни държави като платформа за информиране на представителите на германската политика, икономика, наука, култура, гражданско общество за съответната страна. Целите са стимулиране на сътрудничеството, изграждането на доверие, партньорството и затова целевите групи на тези форуми са в Германия. Учредяването на Германо – българския форум преди 20 години беше един от инструментите за насърчаване на реформите у нас и подпомагане на пътя на страната към институциите на демократична Европа. Председател и основател на Форума е Гернот Ерлер, социалдемократически депутат с 8 мандата в Бундестага, дългогодишен председател на парламентарната група за приятелство с България и предишен държавен министър в германското федерално външно министерство. /Славистът Ерлер е и специален пълномощник на правителство за германското председателството ОССЕ, координатор за сътрудничеството с гражданското общество в Русия, Централна Азия и страните от Източното партньорство./ Съпредседател от основаването на Германо-българския форум е Клаус Франке, дълги години депутат от ХДС в Бундестага, а от 1990 до 1998 г. председател на Германската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.
През изминалите две десетилетия Форумът с енергия и авторитет организира аудитория и партньорски формати в Германия за български политици, държавници, икономисти и интелектуалци, които да лобират за българските външнополитически приоритети – пълноправното членство в ЕС, присъединяването към НАТО, включването към Шенгенското пространство. В тази логика се вписва и очакваното слово на външния министър Даниел Митов за предизвикателствата пред българската външна политика в рамките на тържественото отбелязване на юбилея на Форума на 12 април в Берлин.
/Логото на Германо – българския форум е и върху поканите за редица културни и научни събития в Германия. Ще спомена само предизвикалата голям интерес среща през ноември миналата година в Българския културен институт в Берлин с режисьора Евгени Михайлов и двама германски дипломати – Бернд Хайнце и Александер Новак, които работеха в посолството на ФРГ София, по повод 25-годишнината от Обединението на Германия и промените в България през 1989 г.; Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен, чийто почетен президент е Гернот Ерлер, организира миналия октомври в германската столица дискусия за референдума за електронно гласуване в България с д-р Михаел Хайн от Хумболдтовия университет; заедно с Германо –българската индустриално търговска камара, в посолството ни в Берлин се състоя подиумна дискусия за българското гражданско общество днес и ангажимента му за политически реформи и икономически напредък./
През годините дейността на Форума започна да се структурира и в работни групи: образование и наука; здравеопазване и социални дейности; култура и спорт; политика и опазване на околната среда; икономика и финанси. Форумът издава Информационен бюлетин, поддържа богата страница във Фейсбук.
Всъщност значимостта на Германо-българския форум в политически аспект пролича ярко само месеци след официалното му учредяване преди 20 години.
Имате предвид драматичния януари през 1997-ма и разискванията в Бундестага по проблеми на Балканите? Тогава социалдемократът Ерлер и християндемократът Франке фокусираха вниманието на депутатите върху кризисната ситуация в България. Какви всъщност бяха техните послания?
В присъствието на външния министър Клаус Кинкел, макар и от различни политически партии, двамата политици и учредители на Германо-българския форум аргументирано и с искрена загриженост призоваха за подкрепа на демокрацията и реформите в разкъсваната от кризата България. През януари 1997г Гернот Ерлер не спести на своите колеги депутати констатацията , че „през последните две години най-лошото си развитие България е претърпяла при правителството на Жан Виденов с отговорността на Българската социалистическа партия.“ Клаус Франке от ХДС от своя страна тогава съобщи за вледеняващите цифри на инфлацията, за външният дълг на страната и изтъкна в по-широк регионален хоризонт, че „ желанието за демокрация в София и Белград не може повече да бъде задушавано, че демократите там трябва да знаят, че са сърдечно добре дошли в Европа“.
В онези исторически дни за България Германо-българският форум пое и хуманитарна мисия. Гернот Ерлер тогава информира германската общественост, че Форумът заедно с телевизия ZDF в рамките на кризисна акция „България“ е събрал средства за детски социален дом в София и за детска болница в Пазарджик, и само за 48 часа сумата е станала петцифрена.
Парламентарната политическа подкрепа и практическата помощ, достигнала над 1 млн. тогавашни германски марки в трудните месеци на 1997 г. г., бяха истинска проверка за приятелство и вдъхващ надежди старт на Форума, за който малцина днес си спомнят.
И все пак в наши дни имиджът на Германия и на канцлерката Меркел в България изглеждат по-лоши от всякога, въпреки че на официално равнище българо-германското сътрудничество е издигнато на пиедестал. Да не забравяме също, че в Германия учат, живеят и работят законно стотици хиляди българи, които са живия мост в отношенията между двете европейски партньорки. Какво е вашето обяснение за това разминаване?
Не споделям напълно подобна констатация. Когато след атентатите в Брюксел се тръбеше за провал на Европа, малцина успяха да надскочат континенталния хоризонт за да проумеят, че става дума за комплексен процес, който не може да бъде фокусиран само върху една политика или един политик.
В сегашните времена на безпрецедентна криза в Европа, моментния имидж от една страна и реалната положителна тежест и авторитет в дългосрочен план от друга, не винаги са идентични и едва ли е далновидно да служат за компас на доказали се във времето отношения, основани на широка традиция и общи ценности.
България и Германия са свързани от стратегическо партньорство, което има не само съюзническата спойка на ЕС и НАТО, но и икономическа основа с възходяща тенденция. Германия остава първостепенен търговски партньор на България с най-висок стокообмен. /За 2015 г. стокообменът с ФРГ има ръст от 7,2 %. Българският износ е нараснал с 9 %, а вносът ни от Германия с 5.7%./ Германия е основен чуждестранен инвеститор в страната с неизчерпаем потенциал, особено в IT сферата и в автомобилостроенето. След тригодишно прекъсване миналата есен поднови работата си Българо-германският съвет за коопериране, който решава конкретни въпроси на търговско-икономическите отношения, включително и такива с особена чувствителност.
Затова смятам, че Българо-германското сътрудничество не е официозна емблема. Просто едва ли има сфера, в която да не присъства взаимодействието ни с Германия. Само няколко примера: нашите преподаватели по немски език се квалифицират предимно във федерална провинция Баден-Вюртемберг, дуалното професионално обучение в България набира опит благодарение на взаимодействието с германски институции, граничната ни полиция беше обучена в Бавария. Преди присъединяването на България към ЕС Германия положи много усилия да съдейства за повишаване на дееспособността на българската прокуратура.
Кои важни съвети и послания на Германия към България не бяха чути през годините или може би не бяха разбрани от официална София?
Наставническият тон не е в стила нито на германската дипломация, нито на германската икономика, въпреки ясния изказ и откритостта в положителна и критична посока. Същественото е кои послания бяха чути и за кои остава друго впечатление.
Нагледен пример за първото беше съвместното открито писмо на посланиците на ФРГ и Франция Хьопфнер и Отие от юли 2013 г., в което се призоваваше за отказ от олигархичния модел, за вслушване в гражданското общество , за добро управление на България.
Германия бе представена сред десетте търговски камари в България, чиито страни са водещи търговско-икономически партньори на страната, които в отворено писмо до българските държавни институции през януари тази година изразиха загриженост от “засилващото се впечатление, както в страната, така и сред международните инвеститорски среди, че в България има недостиг на върховенство на закона”. Създаденото усещане, че реформата не се случва, води до неувереност на инвеститорите и действащите в страната икономически субекти.
Така че за реализиране на потенциала за ускоряване на българо-германските търговско-икономическите отношения са необходими ефикасни реформи, включващи независимост на съдебната система, прозрачността при обществените поръчки и безкомпромисно противодействието на корупцията.
Факт е, че двустранните отношения между Берлин и София са рамкирани от ЕС, но независимо от това те съдържат актуални аспекти с двустранно измерение – бежанци, миграция на бедност, сигурността в региона. Кои, са основните проблеми в тях и какви са най-добрите пътища за тяхното решаване?
Общото виждане на България и Германия, че справянето с бежанската и мигрантската вълна изисква съвместен, съгласуван, решителен европейски отговор, е важна предпоставка за взаимодействие както на двустранна основа, така и в ЕС. Настоятелността, с която Германия призовава за силна и надеждна защита на външните граници на ЕС е фокус и на усилията на България. Това е също убедителен аргумент, че страната ни трябва да бъде част от Шенгенското пространство, за което носи реална отговорност, но понася непропорционална на ресурса си тежест и трудно обяснима в сегашната ситуация изолация от инструментите, които предоставя членството в Шенген.
България и Германия координират съвместно приоритетната област „Сигурност“ на Дунавската стратегия на ЕС, сфера която придобива все по-голямо значение в борбата срещу трафикантите на хора.
Сред практическите двустранни стъпки е и подписаната миналото лято Съвместна декларация за сътрудничество и задълбочаване на връзките в сферата на международната закрила между Българската Държавна агенция за бежанците и Германската федерална служба за миграция. Тя е предпоставка за оптимален обмен на информация за националните практики за международната закрила като част от усилията за справяне с предизвикателствата на засиления миграционен натиск, пред които е изправен ЕС. На фона на приоритетния проблем с бежанската криза, въпросът с т.нар. „миграция на бедност“ в Германия избледня. Но от началото на 2015 г. година се наблюдава ново значително увеличение на броя на мигрантите от България във Федералната република. Според данни на Германската агенция по труда към юни 2015 г. в Германия са живеели 203 000 българи, 54 000 от които са получаващите социални помощи за безработица. Това е около 0.8 % от общия брой на всички хора, получаващи помощи в Германия.
И все пак в контекста на борбата срещу тероризма, както и бежанския натиск съществено значение придобива проблема с водената вече десетилетия в Европа политика на мултикултурализъм. Можем ли да говорим за провал на тази политика?
През октомври 2010 г. пред Младежката организация на ХДС в Потсдам канцлерката Ангела Меркел публично окачестви като провалени принципите и усилията за изграждане на мултикултурно общество в Германия. Тя посочи, че дотогава са били поставяни прекалено ниски изисквания и изтъкна, че имигрантите следва да учат немски език за да имат шансове на трудовия пазар, а момичетата да могат да се включват в училищни екскурзии. Същевременно извършените от мигранти престъпления трябваше бързо да преминават през наказателен процес, както и да не съществуват квартали в германски селища, където полицията не смее да влезе. Всичко това беше цитирано от германските медии още преди пет години.
Затова сега в Берлин е важно да се чуе становището на българският външен министър Даниел Митов, ясно формулирано неотдавна, че „ в Европа имаме и огромен проблем с провежданата години наред политика на концептуален мултикултурализъм и културен релативизъм, които приключиха, че истинската ценност, която трябва да започне да се прилага е респектът, като се започне с уважение на собствените ценности и корени, както и да се изисква уважение от другата страна, за да може да се уважава и друг тип култура“.
Какви са вашите очаквания от предстоящата визита и разговори на външния министър Митов в Берлин?
Във време, когато се завихрят центробежни сили в Европа, стремежът на всяка държава от ЕС към повече политическа интеграция има тежест, независимо от големината на страната. В този смисъл българо-германските разговори може да се разглеждат като част от необходимата синергия за изкристализиране на институционалната рамка и законовото регулиране в Европа като предпоставка за превенция и бърза реакция, не само в борбата срещу тероризма.
Освен това, в качеството им на актуални председатели на международни формати: България – на Съвета на министрите на Съвета на Европа и на ПСЮИЕ, а Германия – на ОССЕ , обхватът на двустранния политически диалог е логично да включи и темите за Западните Балкани, Русия, Украйна, енергийната сигурност, Турция и Близкия Изток.