За българина псето е лошо, зло куче. Ако е бездомно, то е злобно, отмъстително и опасно. Стотиците хиляди безстопанствени четириноги, чиято  неконтролирана популация през последните години буквално окупира населените места с наглата си агресивност и жестокост, са бедствие, с което местните власти не желаят, а и не могат да се справят. Напаст, която носи на хората страх, болести, физически страдания и понякога смърт.
Представително проучване на социологическа агенция за избирателните нагласи в София сочи, че столичани поставят битката с бездомните псета непосредствено след проблемите с боклука и мръсотията. Според силно занижени данни на столичната община от някакво неясно нейно „кучешко преброяване”, почти двата милиона жители на най-многолюдния български град са принудени да съжителстват с над 10 000 безстопанствени кучета, чиито глутници денонощно тероризират населението. Подобно е положението и в други населени места на страната – само през пролетните месеци в Благоевград, например, медицинска помощ на потърсили стотина души, изпохапани от изгладнелите глутници.
Европейски рекорди
Неотдавна софийски общинар, лекар по професия, се опита да стресне медиците и обществеността с шокиращите данни, че почти 60 на сто от случаите на заразени с кучешка тения в целия ЕС са в България, че една четвърт от заболелите са деца, че през миналата година само в столицата псетата са изпохапали почти 300 човека. Напразно. Оказа се, че след като държавата не успя да спази приетия със закон срок от началото на годината да глобява местните власти за липсата на приюти за ръмжащите глутници, реши  да удължи срока до 2016 година, когато е твърде възможно размера на демографски топящото се народонаселение да се изравни с бурната популация на псетата. Тогава може би ще стане ясно и кой е истинският победител в двубоя между българина и прокудените от самия него озверяли същества.
Джафкане или обещания?
В същото време властите, които европейските българи предстои да изберат на местния вот през октомври, ще се надвикват предизборно за това колко стотици левове струва на данъкоплатците залавянето и кастрирането на всеки агресивен екземпляр, какъв следва да  бъде размера на хонорарите на ловците на лаещите бездомници, колко големи ще са глобите за изгубени или прогонени от стопаните им породисти кучета и  колко безкомпромисно ще бъде отношението на властите към отглеждане на кръвожадни породи и дресирането им за участие в кучешки боеве със залагания. Както кога и с какъв намордник привилегированите домашни любимци ще могат да пътуват в градския транспорт, колко нови кошчета за екскременти /които, впрочем, никой не използува!/ ще заменят задигнатите вече за старо желязо, и най-важното – колко дълга трябва да е каишката за разходка на всяка от привилегированите породи.
Потърпевшите виновници
В същото време пясъкът за игра в детските площадки ще продължи да бъде обилно наторяван от волните опашати бездомници, хората със страх ще се прибират по домовете си през зимните нощи и ще се стряскат на сън от зловещия лай и вой навън, а възрастните, слабите и децата все по-често ще стават плячка на гладните четириноги „терористи” вилнеещи по улиците. Терористи, превърнати в такива от безотговорното и коравосърдечно общество. Същото, чиито членове често се ругаят на  „псета”…