Антонина Желязкова е доктор на историческите науки, експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев, а днес – директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и  преподавателка в СУ “Св. Климент Охридски” по спешна антропология. Д-р Желязкова присъства на първото заседание на делото в Пазарджишкия съд срещу 13-те български мюсюлмани, обвинени за разпространяване на радикален ислям. По този повод Георги Папакочев потърси нейните впечатления:
Имат  ли българските тайни служби и съда специалисти, които са в състояние да направят разлика между традиционния ислям проповядващ Корана, салафизма, чиито привърженици също се придържат стриктно към свещената книга, след като неотдавна в пресата депутати от ГЕРБ твърдяха, че в ДАНС липсват дори контраразузнавачи с арабски език?
Д-р Желязкова смята това за  изключително основателен въпрос. Вярно, в България има няколко висококачествени арабисти, но да си арабист от една страна, а от друга – богослов и специалист по ислям, по шерият, по Коран, са две съвършено различни неща. Арабистите по силата на своето образование и достъп до литература могат да бъдат добре информирани по различните течения в исляма, но едва ли биха могли да дадат точна експертиза за сложните различия когато се говори за традиционен ислям в България и за други направления, които са нетрадиционни и които идват от Саудитска Арабия, да речем. Това, обаче не е слабото място на експертизата. Проблемът е, че обвинението е изградено върху неща, които са ненаказуеми и аз съм изненадана, че то може да е толкова неубедително, отбелязва Антонина Желязкова.
И все пак престъпление ли е радикалния ислям, след като фундаментализма – ислямски, католически, православен – не е приеман за престъпление? Естествено не става въпрос за тероризма и насилието, които са безспорни престъпления…

В България радикален ислям няма,

е категорична д-р Желязкова.  Част от обвинените в момента дори не крият, че  са привърженици на салафизма.  Още повече, че термини като този засипват българското общество, което също се стряска и няма представа за тяхното значение. Опитвам да поясня, че салафизмът е нещо като „протестантство” в християнството –  става въпрос за няколко човека, които по силата на своето образование или убеждения може би опитват да се върнат към някакви първоначални извори на исляма с една по засилена догматичност. Което въобще не означава радикализъм. От десетки години познавам „от терен” част от хората, заели се да проповядват това, в което ги обвиняват. Дори и с думичка те не са призовавали за  насилие или отказ от  демократичните устои. Просто се опитват да променят хората от традиционния ислям като ги откажат от някои ритуали и дейности, които се извършват на Балканите за да ги вкарат в някакъв тип „ортодоксална” догматика на исляма. В което няма нищо наказуемо! Затова казвам, че обвиненията срещу тях са неубедителни. Като гражданка, която много внимателно слушаше изчитането на обвинителния акт през първия ден на съдебния процес, аз се смутих защото  разбрах единственото нещо, за което тези 13 човека могат да бъдат санкционирани  – не по НПК, а с административни мерки. А то е, че не са се регистрирали ако са имали сдружения, което не е доказано, че не са водили правилно счетоводството на получавани пари, че имат неплатени данъци. Дори самата прокурорка каза: да, има такива нарушения с хонорарите и данъците, но ние няма да им търсим отговорност, защото сме наказателен съд.
Интересно е, че изслушването на доста от 40-те свидетели на процеса ще премине през параван, с променени по електронен път гласове, което подсказва, че в процеса имат пръст службите по сигурността. С каква цел се прави подобна демонстрация? Сплашване, разцепление на мюсюлманската общност или съзнателното й консолидиране й пред една заплаха?

Механизмът на лошите спомени
От този съдебен процес никой нищо не може да спечели в България.  Моето безпокойство, а и на други представители на граждански организации е, че единственото което постига процес срещу толкова много имами, мюфтии, които са високо уважавани от своето паство при това с необосновани обвинения, е че веднага се задейства механизма на лошите спомени сред мюсюлманската общност.  В Пазарджик, където някои български медии едва се въздържаха да не кажат, че пред съда е имало „тълпа”, видях хора, които са родители, съпрузи, близки и роднини на част от подсъдимите, разказва експертката по етнически малцинства. За мен беше смайващо, че там ме разпознаха, а и аз ги разпознах, познати, с които сме протестирали пред Народното събрание през 1989г.  за връщане на имената и религиозните права на малцинствата в България. Сред същите тези хора просто ми се стори, че времето е спряло! Защото след цели 23 години отново видях уплашени лица на жени, които през сълзи казваха: „Започва се отново!”. Затова твърдя, че  не печелят нито ДАНС, нито политиците,  а губи цялата страна.
Опасните компютърни монитори
В момент на напрежение между исляма и християнство в целия свят, когато съвсем наскоро преживяхме и терористичен акт на българска територия, би трябвало да ценим нашите мюсюлмани и да ги третираме напълно равнопоставено с останалите граждани, е убедена д-р Желязкова. Тя смята, че службите за сигурност са прекалили през 2010 година с действията си и сега са принудени да доведат започнатото до някакъв завършек на онова, което сториха тогава. Те нарушиха маса права, когато нахлуха в домовете, иззеха религиозна литература и я обявиха за забранена, когато прибраха компютрите на имамите и мюфтиите, които са единственото им оръдие на труда, взеха им мобилните телефони. Е, но ние сме вече в 21 век! Когато изземеш компютър можеш да свалиш целия му харддиск за броени минути и да го върнеш, а две години след акцията тази  техника не е върната на хората. И тъй като службите не могат изведнаж да кажат: ”Ние сбъркахме, извинете”, те тръгват по съдебните зали.
Кой дърпа дявола за опашката?
Парадоксалното е, че съдебният процес в Пазарджик започва когато управляващата ГЕРБ планира да открие свои партийни офиси в Истамбул и когато мюсюлманския свят ври и кипи от вълнения срещу антиислямски филми и публикации. Дали някой в България съзнателно не дърпа дявола за опашката?
Нямам отговор на въпроса, нямам и обяснение, е откровена д-р Антонина Желязкова.  Недоумявам кой би могъл да бъде подобен авантюрист, който да търси полза от случващото се сега и от напрежението, което се нагнетява сред българските мюсюлмани. Дори повече, по друго „стечение на обстоятелствата” през този уикенд по една от телевизиите започва поредното излъчване на филма „Време разделно” ! Българските мюсюлмани реагират с уплаха, когато чуят това заглавие, защото по време на т.нар.”възродителен процес” през 80-те години този филм се прожектираше умишлено, насилствено и натрапчиво в районите със смесено население като лост на пропагандната машина тогава! Наистина нямам обяснение! Ако някой иска да пали пожари тук и смята, че това ще му донесе политически ползи и дивиденти, значи е пълен глупак и авантюрист!
И все пак в българите свикнаха да приемат, че каквото и да се говори и върши, в крайна сметка става въпрос за политика. Едно разбунване на българските мюсюлмани в годината преди парламентарните избори, подобно на акцията пред софийската Баня башъ преди президентския вот, ще има ефект. Какъв обаче, и в чия „полза” ще е той?
Просто не искам да вярвам, че някои прави всичко това с политически цели, просто не мога да повярвам подобно нещо, възкликва д-р Желязкова. Никой няма да спечели от подобна авантюра. С връщането на целия този спомен, ти настройваш макрообществото, всички българи срещу себе си. Когато наблюдавах хората на процеса в съдебната зала, си припомних разказа на писателят и бивш политзатворник Ганчо Савов за неговото дело през 60-те години, когато са го осъдили като югославски шпионин. Същото чувам  и сега срещу обвиняемия имам Саид Мутлу – какви книги притежавал, какво е превеждал, как знаел арабски език, че пътувал на конференции и се срещал с някакви хора в Истамбул. Питам се – възможно ли е да се връщаме толкова назад във времето?
Гърмящият дюнер
След  като има толкова много арабски магазинчета за дюнери в София и големите градове и знаем, че трябва да бъдем спокойни, както ни убеждава премиера Борисов, от друга страна като че сами зареждаме дюнерите с опасен експлозив?
Много важно хората да разберат, че мюсюлманите са настръхнали. Не може постоянно да те засипват с думички, че тези хора държат бомби и са настроени агресивно, предупреждава Антонина Желязкова. Не е възможно в модерна България, вече към средата на 21 век, ние да бъдем отворени към света и света – към нас, а да държим в изолация своите мюсюлмани. Ясно е, че те също са се отворили към света и няма нищо осъдително в това, че например са влезли в контакти със световна мюсюлманска организация, че посещават някакви семинари в Скопие или Истамбул, да речем. Естествено, че те ще контактуват със света и ние трябва да приемем това! Естествено е също, че ще попадат под някакви външни влияния и тук идва отговорността на българските институции. А  тя е, че когато искаш да съхраниш традиционното за българските мюсюлмани, ако желаеш да редуцираш широко отворени пътища за навлизане на исляма в България, трябва да създадеш съответните условия. Възможно ли е главното мюфтийство и цялата мюсюлманска общност повече от 10 години да полагат всякакви усилия да получат акредитация за своя Висш ислямски институт и да им се отказва?
Политика, а не съдебни процеси
Възможно ли е в България, където живеят милион мюсюлмани към богословския факултет, Университета или някой друг от държавните училища да не се създаде департамент, в който да се подготвят мюсюлмански проповедници? Естествено е тогава, че те ще пътуват до Саудитска Арабия, Йордания или Турция, където сега ги обвиняват че ходят да учат! Освен за финансиране, държавата би могла да се замисли и  как е извършена реституцията на имотите на мюсюлманската деноминация в България.  Възможно ли е стопроцентово да реституираш собствеността на православното изповедание, а в някои региони да не си „добутал” до 30 на сто  връщането на мюсюлманските имоти? Ако Главното мюфтийство има средства, то би давало стипендии на своите хора за да се учат. Сиреч, към българските мюсюлмани е нужна политика, а не безсмислени съдебни процеси, които единствено засилват напрежението както сред мюсюлманското малцинство, така и сред мнозинството, смята д-р Антонина Желязкова.