27.06.2014
В интервю за чешкото издание на EuroAktiv еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле обвърза директно забававеното приемане на нови членки в ЕС със започналото преди 7 години членство на България и Румъния в общността. Попитан за причините, поради които устремът към разширяване през последните години е спаднал, Фюле дава следно обяснение за тази „умора“ сред страните членки и сред държавите-кандидатки: „На първо място, последното разширяване с Румъния и България повдигна редица въпроси, свързани с доверието в целия процес. Защото за първи път ЕС реши да въведе специален механизъм за сътрудничество и контрол за държави-членки“. По-нататък в интервюто комисарят пояснява, че най-голямото предизвикателство се е оказало „ възстановяване на изгубеното доверие в процеса на разширяване“ поради което ЕК е била принудена „да разшири и да затегнем стандартите“.
Тезата за прибързаното и зловредно приемане на двете дунавски съседки в ЕС през 2007 година не е нова – тя се спряга в най-различни форми не само в европейските медии, но под една или друга форма и в структурите на съюза в Брюксел. Въпреки това публикацията в EuroAktiv жегна остро българската дипломация, която в лицето на постоянния представител на страната в ЕС Димитър Цанчев незабавно поиска обяснение и го получи от началника на кабинета на Фюле. Там обяснили на г-н Цанчев, че „комисарят е бил неправилно разбран от интервюиращите и поставеното от редакцията заглавие не отговаря на духа на интервюто“ и обещали да помолят редакцията на електронното издание да извърши съответните корекции. В последвалото изявление на говорителя на българското МВнР се изтъква, че след като комисарят Фюле нееднократно се е изказвал за отпадането на Механизма за сътрудничество и оценка за България и Румъния, не думите му, а поставеното от EuroAktiv заглавие на интервюто, било „необосновано и нелогично“.
Наистина ли обаче, твърдението, че България и Румъния са поставили под въпрос разширяването на ЕС е необосновано и нелогично?
Фактите говорят тъкмо обратното. Само през първата половина на тази година ЕК публикува четири различни доклада, в които под една или друга форма се казва, че в най-бедната европейска членка България продължава да се се шири корупцията, съдебната система остава нереформирана, административният капацитет на държавата е жалък, обществените поръчки се раздават безприципно. Авторите на докладите правят извода, че тъкмо поради тези причини местното население се намира на дъното не само по доходи, но и в много други сфери, като здравоепозване, образование, правораздаване. В коментар след януарския мониторингов доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/, еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом окачестви обстановката в България по отношение на корупцията като „много сериозна“ след като в самия документ изрично беше посочено, че : “… организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците”, както и че “липсата на резултати под формата на окончателни съдебни решения по дела за корупция по високите етажи се дължи на слабости в практиката и на разследващите, и на съдебните органи”. Служебният и остър тон на този мониторингов доклад, отказът на дипломатичност и политически коректен изказ в критиките, неговата само 10-странична лаконичност бяха поредния ясен сигнал колко ниско е паднало доверието на ЕК към България и колко силни са съмненията за напредък при подкрепяното от БСП, ДПС и Атака правителство на Орешарски.
Затова отиващият си еврокомисар по разширяването Щефан Фюле правилно е намекнал, че България и Румъния действат като своеобразни плашила на ЕК за кандидатстващите за членство в съюза държави. Така не само думите на комисаря, но и заглавието в електронния сайт EuroAktiv са обосновани и логични. А допуснатата „грешка“ около казаното за българското еврочленство се оказва вярна отвсякъде, уви.