След като през седмицата агенция „Фич” намали рейтинга на 6 от най-големите банки в света, а „Муудис” сви кредитната си оценка за трите най-известни френски банки, мнозина отново започнаха да се питат в какво се крие силата на световните рейтингови агенции и доколко достоверни са техните вездесъщи индекси дори и за страни като България?
Едва ли в далечната 1860 година авторът на предназначената за инвеститори счетоводна история на американските железници и изкуствени канали Хенри Пуър е допускал, че век и половина по-късно неговите последователи редовно ще подслаждат или вгорчават живота на куп държави и световни корпорации. Доста по-късно, през 1906 година на бял свят се появява статистическото бюро „Standard”, което се захваща с проучвания на финансите на всички останали компании. През 40-те години на миналия век двете фирми се обединяват в рейтинговата агенция „Standard&Poor’s”, която тези дни предсказа лека рецесия в еврозоната и слабо икономическо възстановяване на САЩ през 2012. В началото на миналата година агенцията повиши оценката си за България, а в началото на този месец ощастливи българската столица с рейтинг „положителен” заради нейните стабилни финанси.
Тука има, тука няма
Неприятните новини в края на тази година дойдоха от наследниците на американеца Джон Фич, който през 1913 година създава своята рейтингова агенция, която днес е с френско мажоритарно участие. На фона на влошаващото се икономическо и финансово положение в Европа „Фич” наскоро ревизира икономическите перспективи за България, Чехия, Латвия и Литва и отчитайки, че вероятността за подем през следващата година на четирите държави е намаляла, понижи техния рейтинг от „положителен” на „стабилен”.
Другият рейтингов колос „Муудис”, създаден от през 1909 година от Джон Мууди за да класира по стойност ценните книжа на американските инвеститори, още в началото на управлението на ГЕРБ прогнозира рецесия в България от пет процента и през 2009-та предупреди новото правителство, че „икономическата сила на държавата вече страда от спада на вътрешното търсене, чийто бум приключва”. Тогавашните очаквания на агенцията, че „спадът е временен и нивото на реалните доходи ще остане стабилно” се оказаха, уви, не съвсем точни.
Учениците в „глобалното село”
Какво представляват оценките въпросните агенции и защо тяхната власт е толкова голяма в условията на криза? Оправдано ли е създаването на европейска рейтингова агенция, която да не „стряска съня на световните лидери”, според определението на българския премиер Бойко Борисов?
Ако си представим, че в гимназията на „глобалното село” има учители, които класират правителствата и големите компании по света според способността им да изплащат своите задължения като им поставят текущи оценки, бихме могли приблизително да схванем същината на въпросните агенции. Колкото по високо стоят длъжниците в тази класация, толкова по-ниска ще бъде цената/лихвата/, по която те заемат своя дълг. Наподобяващите на американски ученически оценки означения AAA, CCC Ba3, Ca всъщност са система от индекси, които информират заинтересованите купувачи на дълг колко голяма е вероятността той да бъде погасен и каква ще бъде тяхната печалба от сделката. Когато дадена държава или фирма попадне в т.нар.”дългов водовъртеж”, тя е принудена да изразходва по-голямата част от бюджета си за плащането на лихви по своите заеми / например Гърция, Италия, Испания, Португалия/, което я принуждава да прави нови дългове за да компенсира финансите си или да затяга болезнено колана на своята икономика.
Европа: „Искаме и ние!”
Затова изготвянето на текущи оценки за платежоспособността на длъжниците и за сигурността на изплащания дълг освен милиарден бизнес за самите рейтингови агенции, оказва огромно влияние върху финансовите пазари. И доколкото тази власт на агенциите притеснява сериозно в кризата и Европа, през лятото няколко големи държави, сред които Германия, призоваха не само за по-голяма прозрачност при определянето на рейтингите и носене на отговорност при допускане на грешки в тях, но и предложиха съживяване на старата германска идея за създаване на аналогична европейска институция, която да има еднакъв статут с американските диктатори в бранша. Идея, която през тази седмица българският премиер ентусиазирано подкрепи пред бизнесмени, но с изискване бъдещата агенция да бъде обективна и да не пожали „нито една държава, която не спазва финансова дисциплина”.
В търсене на „философският камък”
Агенцията „Standard&Poor’s” уверява, че нейните актуални рейтинги се изготвят от групи от пет до осем експерти, които при оценките си се съобразявали с дълъг списък от индикатори като икономически, регулаторни и геополитически влияния, мениджмънт и корпоративно управление, конкуретноспособност , сиреч с всичко необходимо за постигането на максимална точност. На въпрос какво обуславя постоянните промени в рейтингите, агенцията обяснява, че причините могат да бъдат разнообразни, да са свързани с цялостни изменения в икономиката и бизнес средата или да са повлияни от обстоятелствата в конкретен промишлен отрасъл, общност или дългов пакет.
От което става ясно, че рецептата по изготвяне на рейтингите напомня по-скоро на алхимично занимание. Резултатите от което, обаче, имат реален и понякога опостушителен ефект.