Какво  е общото, което обединява остро оспорвания законопроект за горите, опитите за окончателно „бетониране” на черноморския бряг, взривовете на боеприпаси край „Петолъчката” и престъпността и корупцията?

В проповеди пред млади хора папа Бенедикт ХVI често говори за алчността, която „корумпира човешкото сърце, заробва човеците и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно и справедливо общество”. Християните приемат прекомерният и ненаситен стремеж към пари, богатство и сила за порок и поставят скъперничеството сред седемте смъртни човешки гряха. Подобна позиция заеха и протестиралите в София тези дни млади българи, които застанаха категорично срещу алчността на едрия бизнес и неговото парламентарно лоби, заплашващи с действията си да досъсипят и малкото все още запазена автентична природа в страната.
Гората закрилница
Странно защо мнозина се изненадаха от рекордния брой протестирали на столичния Орлов мост след като още през март стотици излязоха по улиците на София, Пловдив и Варна за да изразят възмущението си от алчните попълзновения към българската природа. Тогава, по повод подготвяните поправки в закона, те скандираха “Искаме гори, не бетон”, “Монополите убиват горите”, “Стига подаръци от държавата”, “Ски за децата, не за милионерите” и се опитваха да убедят депутатите, че с приемането му  ще вдигнат бариерата пред бързото и евтино изсичане на държавни и частни гори за бъдещи ски писти и просеки за лифтове, при това в услуга на конкретен бизнесмен, който въпреки, че вече е собственик на три четвърти от ски-зоните в Банско, Витоша и Боровец, иска още. Протестните послания бяха чути едва когато няколко хиляди души все пак блокираха движението на Орлов мост въпреки масираното полицейско присъствие.
От балкона – в морето
Много българи и гости на страната и до днес се питат до какво, в крайна сметка, може да доведе в туризма консумацията на традиционното българско „кюфте” от алчност, беззаконие и простотия? Отговорът се крие в  бетонните безумия покрили почти цялото черноморско крайбрежие, които илюстрират ярко последствията от алчното и хаотичното печалбарство. При опита си да прокара известни промени в Закона за черноморското крайбрежие тази пролет правителството на ГЕРБ се сблъска челно с кметовете на Созопол, Поморие, Приморско, Царево и Несебър, които яростно се обявиха срещу забраната да се строи в 100-метровата зона от морето, защитавайки ненаситния апетит на местния бизнес да вдига хотели и заведения върху самите плажове и крайбрежни скали.
Канонади на печалбарството
На какво друго, освен на неизкоренимата човешка алчност се дължат и взривовете в Челопеч през 2008, в Севлиево през миналата и при „Петолъчката” през тази година? Заделените преди три години от държавата за утилизиране на остарели армейски боеприпаси 57 милиона евро буквално подлудиха местните частни фирми, които за да печелят наемаха неквалифицирани безработни мъже от селата около складовете, повечето без образователен ценз и дори без елементарен опит в опасната дейност. Сега става ясно, че вместо да унищожават с взривяване остарялите  муниции, алчните „утилизатори” механично извличали от тях взривното вещество и метала, които продавали на допълнителна чиста печалба. Резултатите? За разлика от първите две, най-новите „фойерверки” не само причиниха огромни щети и уплаха сред населението, но този път отнеха и човешки живот. От лакомия за пари, естествено, при това  – за огромни пари.
Надпис със спрей върху стара селска тухлена ограда гласи: „Не съм алчен – искам само тази земя, която граничи с моята”. Кратка, точна и  показателна формулировка на алчността. Която винаги е звучала страховито. Особено в България.