04.07.13

Заплахите на Волен Сидеров за гражданска война в България не са новост. По-скоро те са пореден епизод от неговия безвкусен и креслив политически сериал, в който от години самият той и партийните му щурмоваци се опитват да превърнат скандала, провокацииите и заплахите в норма на обществения живот. И продължават да си въобразяват, че го правят успешно.

Помните ли август 2008-ма,  когато записи на стари речи на Сидеров заглушаваха с издути докрай тонколони срещу президентството националните химни на встъпващите в длъжност тогава посланици на САЩ и на  Русия? Вероятно тогава ви е убегнал факта, че лагеруващите на площада атакаджии имаха специално разрешение за шумните си кампании от столичната община одобрено лично от кмета Бойко Борисов.  Със сигурност си спомняте как няколко месеца по-късно Сидеров и компания опитаха да нахлуят в студиото на „Панорама” на БНТ  за да се разправят със същия гостуващ в студиото кмет Борисов, но бяха допуснати едва до антрето на телевизията въпреки лавината от словесни заплахи и обиди? Е, през май 2011 Сидеров взе своя реванш като  нападна с юмруци в студиото на БНР независимия тогава депутат Корман Исмаилов след разправия в ефир кой точно е предизвикал сбиването пред софийската джамия „Баня Баши”. Вероятно в паметта ви още стоят кадрите от скандалната и  окървавена провокация в центъра на столицата, които обиколиха светкавично  световните медии за да илюстрират прословутата българска „етническа толерантност” в неподправено националистическо изпълнение!

Националистическият поп и мирното село?

Мнозина вероятно още се чувстват неудобно от случката през 2010г. когато „любимецът” на петимните за зрителски рейтинг медии лидер на „Атака” успя да забърка истински международен скандал, като обвини от екрана държавата Израел и нейни представители за връзки със съмнителна фигура от българския престъпен свят. Резултатът –  израелското посолство в София нарече официално лидера на „Атака” човек, който е доказал достатъчно последователно своите „расистки, антисемитски и  антиизраелски нагласи”  и изрази съжаление, че страна като България има за водач на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров. А помните ли как през същата година неуморният „баш-националист” прогони с грозен скандал от площад „Св.Александър Невски” екип на Турската обществена телевизия, опитващ се да покаже в пряко предаване забележителностите, местната култура и облика на София? Само месец след тази проява, издокаран в черна тениска с надпис „Не на Турция в ЕС!” водачът на „Атака” засипа от парламентарната трибуна с огън и жупел южната съседка на страната и нейния министър-председател Ердоган заради посещението му в София, а онемялите в този момент депутати от ДПС по-късно поискаха от тогавашния премиер Борисов „да се разграничи от политическите изстъпления на Сидеров”. В края на същата година лидерът на „Атака” постигна връх с резоньорската си изповед, в която по примера на Бойко Борисов обяви, че „като държавник, като поведение Тодор Живков е направил доста неща за България” и което е още по-впечатляващо, призна чистосърдечно, че е мислел същото още в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на в.”Демокрация”.

Бумерангът се завръща

В първите дни на  2011-та след преиздаването на двете откровено антисемитски книги на Сидеров „Бумерангът на злото” и „Властта на мамона”, БХК с писмо призова парламента да се обяви срещу разпространяването на подобен тип подстрекателска книжнина, в която Холокоста е определен като “сюжет” и представен като лъжа, изфабрикувана от американците, които са управлявани от еврейския капитал. Всуе! Ръководството на 41-то НС тогава предпочете  удобното мълчание и ударът на „бумеранга” не закъсня. На 10 март при едноминутното мълчане в памет на жертвите на Холокоста депутатите от Атака демонстративно напуснаха залата напук на целия цивилизован свят и делото на българския народ по спасяване на своите евреи. Само два месеца по-късно Сидеров успя да издебне американският посланик Уорлик в столичен ресторант и му представи сметка за 2 милиарда лева неплатени наеми за използуването на американските бази в България. След инцидента „Вашингтон таймс” нарече действията на националиста „евтин политически шарж” и припомни на читателите си по света, че в своя дипломатическа грама от 2005 г. посолството на САЩ е описало партия “Атака” като “силно антиамериканска”, а нейния лидер Сидеров – като “открито антисемитски настроен”.

Колкото по-зле, толкова по-добре?

Изброеното дотук едва ли е неизвестно на сегашните политически „аркадаши” на „Атака”, камо ли на европейските и световни партньори на страната. По-скоро се прави опит то да бъде  удобно забравено. Както вероятно ще бъде отминато знаковото напускане на залата от чуждестранните дипломати по време на хистеричната реч на Сидеров при откриването на 42-рия парламент. Или безобразният му  опит пред цяла България  да провали заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност с недопустими нападки към държавния глава. С чувство на изгарящ срам вероятно ще бъдат заметени под килима и заплахите му да извършва граждански арести, да наказва полицаи и питащи журналисти, да се движи нагло в парламента с палка и пистолет…

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

Ще му мине, биха казали великодушно някои, сега Сидеров е в еуфория от възможността да разиграва БСП и ДПС с парламентарния си трик „тук ме има, тук ме няма”. Няма въобще да му мине, смятат разгневената българска улица и Европейският парламент и настояват писналите на всички газирани войни на крайните националисти и техния водач да бъдат незабавно прекратени. Тъй като са опасни, вредни и срамни. Не само за българите, но и за всички около тях.