На 9 октомври в София ще бъде представено българското издание на книгата „Ханс-Дитрих Геншер.Биографията.” с автор Ханс-Дитер Хойман. С журналиста-международник Симеон Василев,  издател и преводач на книгата, разговаря Георги Папакочев:

В края на ноември1988г. тогавашният западногермански външен министър и вицеканцлер Ханс-Дитрих Геншер и федералният президент Рихард фон Вайцзекер в София  се срещат с група български интелектуалци, сред които са Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев. В края на ноември 1989, само дни след демократичните промени в България,  двамата отново са в българската столица, където Вайцзекер лично разговаря с група културни дейци. Три месеца по-късно,  на 19 януари 1990, година Геншер осъществява еднодневно посещение в страната и отново, този път в Бургас / каца там, защото според управляващите все още бивши комунисти, времето в София било мъгливо!/, се среща с представители на демократичната опозиция, сред които са Жельо Желев, д-р Дертлиев, д-р Тренчев, Георги Спасов.
Тези контакти са  само детайли от „българската” дипломация на Геншер, но защо неговата личност  и днес продължава да бъде обект на европейското и световно обществено внимание?
85-годишният федерален външен министър и вицеканцлер на Германия до 1992 година Ханс-Дитрих Геншер продължава да предизвиква интерес не само в родината му и в Източна Европа, а в целия свят, твърди Симеон Василев.  За всички, които залагат или се опитват да променят координатите на международните отношения  Геншер си остава  “запазена марка за дипломация”, “постоянният външен министър”, “партньорът, на който може да се има доверие”. Геншер е феномен, защото политическият и дипломатическият му живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа – от разделението и студените времена на световната политика до Обединението на двете германски държави и на Стария континент. Не по-малко интересно е и неговото политическо време като “вътрешен политик”. Днес малко се знае за ролята му на вътрешен министър от 1969 до 1974 г. При това по време на най-кървавите времена на тероризма на фракцията Червена армия и на атентата срещу израелските спортисти по време на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен. Тогава Геншер сам се предлага като заместващ заложник на мястото на израелските заложници.
Когато през 1992 г. подава оставка по собствено желание, той е не само външен министър на Германия, но и най-дълго заемащият по това време този пост в света. Неговата лична история също е повече от интересна, отбелязва Симеон Василев.Тя е пропила драмата от разделението на следвоенна Германия – през 1952 г. той бяга от тогавашната ГДР, за да стане един от големите политици на своята страна и да постигне  нейното обединение.  За него “гуруто” на американската външна политика Хенри Кисинджър казва: “Ханс-Дитрих Геншер със сигурност ще влезе в историята като един от най-великите държавници на своята страна”. Не знам Кисинджър да е бил толкова щедър с подобна оценка за който и да е друг първи дипломат, допълва Василев и се връща в миналото: „Никога няма да забравя, когато разговарях с Геншер по работата над филма “Стената”.  Това беше през 1999 г. В кабинета му в Берлин имаше картина – на опакования Райхстаг от Кристо…
Ханс-Дитрих Геншер е смятан за своеобразен „душеприказчик” на някогашния партиен водач Тодор Живков. Само като „пощенска кутия” за политически послания към съветска Москва ли го е използувал Геншер през тези години или е получавал от него повече информация, свързана с бързопротичащите демократични процеси на изток?
В никакъв случай не бих употребил думата “душеприказчик” защото самият Геншер в спомените си е отделил място на темата „Живков”, уточнява Симеон Василев. Там той казва, че разговорите с правителствата от Източна и Югоизточна Европа  са давали възможност рано да се разпознае развитието в съветската зона на влияние и това донякъде дава някакво обяснение. Със сигурност се е обменяла информацияи е хубаво  тези страници да се прочетат. Според Геншер, в лични разговори, и Живков, и  Петър Младенов, са разбирали германската воля за единство на нацията и за обединение.  За Живков казва, че  “преследва целта да модернизира страна си, така да се каже, със селска хитрост, от която притежаваше не малко”. Във всеки случай е вярно, че Геншер е един от малцината западни политици, които  не само много рано са усетили процесите, но са и участвали така, че да се стигне до “европейската революция за свобода”, както казва самият той.
Според неговия биограф Ханс-Дитер Хойман най-късно от 60-те години насам Геншер е имал ясна представа за това как да се предизвика германското единство посредством промяна в Европа. Тази промяна той осъзнава по-рано от другите западни политици и държавници. Някога в интервю и аз му зададох този въпрос, си припомня Симеон Василев. Ще цитирам буквално отговора му: “Решението само по себе си за свобода и демокрация можеше да се вземе само от хората. Ако те не го искаха, то нямаше да дойде. Но световната политика трябваше да създаде рамковите условия за една революция… Задача на нашата политика бе да се създадат предпоставките за това”. Имал съм възможност да разговарям с  Геншер и няма как да забравя с каква лекота той обясняваше своята привързаност към разширяването на ЕС и приемането на България в общността. “Вижте, каза той, не може  Западна Европа да е добре ако Източна Европа е зле, и обратно”. Просто, ясно и убедително казано. И много актуално на фона на кризата днес, допълва Симеон Василев.
Радвам се, че книгата “Ханс-Дитрих Геншер. Биографията” вече има свое българско издание. Биографията е написана на много жив език, а aвторът й – Ханс-Дитер Хойман e разполагал с изключителен достъп до редица документи предимно от германското външно министерство.  Хойман е успял “от дистанцията на времето”  да потърси оценки както на самия Геншер, така и на личности като Михаил Горбачов, Едуард Шеварднадзе, Джеймс Бейкър, Джордж Шулц, Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър, Ролан Дюма. В този смисъл е  съумял да отрази и анализира неща, поставящи в нова светлина външнополитическия процес на обединението на двете германски държави. Ханс-Дитер Хойман е дългогодишен германски дипломат, работил е в германските посолства във Вашингтон, Париж и Москва. Във Вашингтон е преподавал в Университета Джорджтаун. От септември 2011 г. е президент на Федералната академия по политиката за сигурност.
В центъра на книгата, естествено, е невероятната история на Геншер. За мен обаче тя е един много сериозен труд посветен на най-новата политическата история на Федералната република и нейната външна политика, е категоричен международният експерт Симеон Василев.