Изпреварвайки новата учебна година още в средата на август Българската търговска камара призова държавата да не финансира обучението в ненужни за бизнеса специалности, които постоянно бълват нови попълнения в армията от безработни българи. Тези дни по инициатива на Германско-българската индустриално-търговска камара и с участието на депутати от Бундестага, в гр.Сандански стартира съвместен проект за професионална подготовка на млади хора. Макар и закъсняло, начинанието е неизбежно. Защо?
В България е популярен анекдота за старателният син, който изпълнил  старателно съвета на родителите си да заляга над книгите и да завърши висше образование за да не работи след това. Няколко години след дипломирането си той припомнил на своите близки: „Прави бяхте, ето учих, завърших дори две висши и действително не работя. Просто работа няма..”
Статистиката сочи, че 30 на сто от регистрираните на трудовата борса вишисти са завършили икономика и право, а в същото време фирмите, и най-вече чуждестранните, изпитват истински глад за хора с техническо образование. Според Българската стопанска камара много предприятия вече планирали да изнесат дейността си извън страната поради липсата на кадри с инженерно и техническо образование. А тези кадри ги няма, защото младите хора просто не желаят да хвърлят усилия в изучаването на точнте науки, да прекарват следването си над математически формули, сложни чертежи и схеми, за да получават мизерни възнаграждения в една западнала промишленост, крепяща се основно върху системата на т.нар.далавера.
„…книга да се уча, добро да сполуча”
Не такъв, обаче, е случаят с чуждестранните фирми, които настойчиво продължават да инвестират в България. Още с влизането на страната в ЕС през 2007 стана ясно, че липсата на местни квалифицирани служители затруднява неимоверно ентусиазираните тогава европейски компании. В анкета на ГБИТК / Германско-българската индустриално-търговска камара / направена сред германски инвеститори в  страната, като най-тежък проблем е посочена ниската квалификация на новоназначените и невъзможността да се намерят добри специалисти в България. Основната причина, според анкетираните, била  липсата на  германското и австрийско „дуално” професионално образование, което осигурява важната комбинация от  теоритично и практическо обучение на младежите.
Да викаш неволята
През юни на конференция в Берлин, посветена на германските инвестиции в Югоизточна Европа, известният предприемач  Бертрам Ролман обяви, че след като българската държава проявява пълна незаинтересованост към подготовката на квалифицирани работници, неговата компания в страната е решила вече да действа на своя глава не само като предложи, но и като експериментира практически успешно действащото в Германия и Австрия „дуално” училищно образование. Този тип обучение не само дава възможност на учениците да научат занаят в конкретни фирми, които след това биха ги взели на работа, но помага за интегрирането на социално слабите и изолирани етнически малцинства, които по този начин все пак получават достъп до икономическото битие на държавата. И понеже германецът Ролман не говори празни приказки, още през този септември в Гоце Делчев той открива училище за технолози, необходими за неговата текстилна фирма в града.
Да? Не? Или…
Очевидно германската инициатива за засилване професионалното обучение в България не отслабва и през тези дни. Една от основните теми на разговорите в гр.Сандански между парламентарният държавен секретар във федералното социално министерство, депутат в Бундестага Ханс-Йоахим Фухтел и българският социален министър Тотю Младенов е съвместнен проект, свързан с подготовката на професионални кадри, както и партньорството между български и германски занаятчии и фирми в това начинание. Дали обаче, в инициативата ще се включи и българското просветно министерство, което единствено може да разреши промени в училищните учебни програми, все още е неясно.
Ясно е, обаче,  че както обикновено полезните неща за „европейска” България днес се случват главно с натиск и настойчивост отвън. Както и с непрестанното припомняне на местната овчарска мъдрост: „Господ дава, ама в кошара не вкарва”.