23.05.2008

„Хората се страхуват да говорят, защото не се знае кой кого подслушва!” – тези думи, произнесени от българския министър председател Сергей Станишев в популярно ТВ-предаване, се превърнаха в един от акцентите на отминаващата българска политическа седмица.
Какво всъщност означават те? По радио Дойче веле да чуем Георги Папакочев:

ГП: Поразителното откровение на българския премиер не спря дотам. “Дори партийни лидери, влизайки в кабинета ми, казват: “Тук може ли да говорим”? И аз не мога да им дам еднозначен отговор”, се изповяда пред гражданите ръководителя на изпълнителната власт в една държава, в която тайните служби с „големите уши” и „дългите очи” продължават да слухтят и снимат скрито всеки, всичко и навсякъде. Защото носителите на „славните” традиции на „плаща и кинжала”, наричащи себе си днес „най-преданите” и „патриотични” защитници на комунистическата власт, ерго на тогавашната Народна република България – нейните тайни репресивни служби, и днес продължават да практикуват онова, за което са обучавани и могат най-добре – да шпионират тотално хората и да използуват получената информация за свои лични и корпоративни цели.

Скандалите в това отношение не са от днес,

нито от вчера.
Точно преди година служител на елитната НСО „пропя” по телевизията, че от 2002 година той и колегите му събирали сведения за охранявани от тях партийни лидери, като призна, че сред подслушваните „лица” е бил и сегашния държавен глава, Георги Първанов, но в битността му на лидер на БСП. След бързи мерки „славеят-певец” замлъкна и случая беше „забравен”.
В началото на миналата година пред комисията по вътрешен ред и сигурност към парламента довчерашния вътрешен министър и предстоящ подследствен Румен Петков обяви, че от 1996 до 2000 г. Националната служба за сигурност е подслушвала посолствата на САЩ, Германия, Франция, Великобритания и други страни от НАТО и Европейския съюз.  Досега подробности за тези „исторически” факти липсват, но едва ли има наивници, които са повярвали, че на тези практики е сложен край.

Най-пресният скандал,

който предизвика торнадото в МВР преди месец също бе резултат от подслушване на мобилни телефони и папарашки снимки на високопоставени служители на вътрешното министерство и също остави отблъскващото впечатление за пълна липса на контрол върху използуването на т.нар.Специални разузнавателни средства.
Ферманът на „звуковото” и „образно” шпиониране на партийни лидери, управленци и обикновени граждани в посткомунистическа България е твърде дълъг и достатъчно отблъскващ. Там, естествено присъстват и някои „разработки” на фигури от местната мафия, но те обикновено доказват нейните връзки отново с хората от горните етажи на властта.
Затова са безрадостните откровения на премиера Станишев. И затова той ги направи по телевизията, защото ако ги беше „изплакал” насаме  в кабинета си, щяха да го чуят единствено онези, с „ големите уши”.

А те и без това си познават системата и занаятаLabor Pains psp